Най-големият …! Чел съм всичките му книги(по два-три пъти) и ги препоръчвам на всички почитатели на екшъна, които нямат нищо против малко нецензурни изрази.
Само дето много освирепя накрая))).
Невероятни глупости, писани от и за „диваненкомандоси“, които партенка не са помирисвали, а АК са пипали само в CS. Достатъчно ми беше да прочета първите няколко изпълнени с абсурди абзаца, за да се откажа да си губя времето с тоя измислен „тюлен“, цял живот усвоявал средства от бездънния армейски бюджет на краварите. За информация на възторжените почитатели:
— десантните парашути не се изработват от коприна, а от памучен плат или от синтетика;
— парашутите се отварят с изтегляне на ръчка (или при спортните модели — на изтеглящо парашутче от джоб в долния десен ъгъл на раницата), а не с „издърпване на въженце“;
— максималната височина, от която се скача без кислороден апарат, е 3500 метра; при скок от 5700 метра парашутистът гарантирано ще изгуби съзнание от кислородна недостатъчност още при отделяне от самолета;
— при частично неразтваряне на главния парашут (което не се дължи на „свита от напречния вятър клетка на парашута“, а на преметнати върви вследствие неправилно скатаване) не се режат вървите (поне не и от края на ВСВ насам), а се използват монтираните на коланите „отцепки“, с които парашутистът се откача от главния купол и отваря запасния парашут;
— вероятността за оцеляване при неразтваряне и на двата парашута е по-малка, отколкото да спечелите 6-ца от тотото, без да сте… онодили… Ирен Кръстева;
— по време на нощен скок нямате никакъв шанс да видите купола на парашута над главата си, освен ако не го осветите с фенерче (с което пък се превръщате в ярко светещо петно в небето, добре видимо от земята);
— общото тегло на екипировката на един десантчик рядко надхвърля 10 кг и никога — 15 кг; 50 кг екипировка може да бъде носена максимум един километър, и то с почивки на всеки 100 метра :)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.