Читателски коментари

Лично на мен екранизацията ми допада повече от романа.

На читателите, харесващи този тип литература, бих препоръчал филма „Секигахара“ от 2017. В него образът на Ишидо (Ишида Мицунари) e представен в една друга светлина. Филмът не е лесен за гледане, доколкото изисква определена подготовка относно действителните исторически събития. Също ми се стори на моменти фрагментиран и объркващ. Наложи ми се да го гледам на два пъти, за да го разбера (с четене на историческа информация между гледанията). Интересни са сложните интриги, довели до решителната битка между Изтока и Запада — една своеобразна игра на тронове, която е засегната много по-бегло в „Шогун“. Актьорската игра и декорите са впечатляващи, което за мен компенсира недостатъците на филма.

А за да е още по-вълнуващо преживяването, препоръчвам и шедьовъра на режисьора Акира Куросава „Кагемуша“ от 1980, който разглежда събитията, случили се около 30 години преди тези от „Секигахара“. Със сигурност човек добива една доста по-пълна и различна предства за събитията в Япония, случили се по времето, за което се разказва в „Шогун“.

Съгласна с предните коментари. Много посредствено! Всъщност в сюжета „има хляб“, но написаното е гола вода! Толкова започнато и недовършено… Просто много слаба книга!!! Едва я дочетох.

Тъжно и човешко, както рядко се пише днес. Почитания към автора!

Страхотна книга

И много остроумна

Страхотна!

Смятам, че ще е интересно да разкажете, ако, разбира се, искате. Малко съм закъснял да ви питам, след като от написването на коментара ви са изминали десет години.

Благодаря за изключителния превод.

Много съм впечатлена от успешно запазения хумор и дух на книгата! Авторката е от любимите ми.

Благодаря на целия екип!

Какво би казал Холдън ние няма как да знаем, а е и без значение — той е твърде млад и глупав.

В случая би било по-интересно какво би казал Сиймор, а за това, мисля, всички можем лесно да се досетим:

— „Майстора и Маргарита“ Е шедьовър.

Като цяло поносим превод, въпреки че пак има набиващи се на очи грешки. Като се започне от заглавието, което в оригинал е „Медиум на полставки“, а не „Медиум по вызову“. Освен това няма „Чеширска котка“, а „Чеширски котарак“. Но в общи линии става…

Лошото на демокрацията не е това, че дава право на всеки да бъде прост колкото си иска. Лошото е, че му дава и самочувствие, че той не е прост, а „свободен гражданин на демократична република с различна гледна точка“…

Родионе, за да разбереш този роман, трябва сумата от възрастта и IQ-то ти да е над 160. Иначе ще прелистваш до края и ще търсиш напразно „кулминацията“, като оная баба, дето изгледала цял порно филм, за да види дали накрая ще се оженят ;)

Невероятна книга, но ужасен превод. Не знам какъв „робот“ трябва да си (бих използвал друга дума, но се опитвам да запазя благоприличие), че в книга, в която мерните единици и представата за разстояние са основното, но ти непрестанно да използваш американските мерни единици — футове, инчове и т.н. Сигурен съм, че всеки читател е изтръпвал и е бил на ръба, когато чете, че героят от книгата виси на 30 фута, примерно! Идиотизъм от класа!

Нещо не успях да я дочета. Дразнеща главна героиня — без теб не мога, със тебе хич. Ма го обичам, но той ме предаде. Ще го напусна, защото е предател, обаче пък междувременно сексът е толкова хубав…И така н-броя глави. Не ми стигнаха нервите.

Много хора наричат този роман шедьовър и именно затова го прочетох. Ами не ми хареса, какво да ви лъжа. Не доумявам как може тази книга да бъде наречена шедьовър. Ако използваме езика на Холдън Колфийлд от ,,Спасителят в ръжта", бихме нарекли ,,Майстора и Маргарита" кофти книга. Имам чувството, че на моменти авторът въобще не се е старал, защото си е казвал, че той е просто един писател от Съветския съюз — какво ще си дава зор текстовете му наистина да са добри. Може би за изтормозените от властта жители на Съветския съюз това е била интересна книга, но за нас, свободните граждани на демократичните републики, тази книга не може да бъде хубава.

Четях, четях, четях и все чаках интересната част, кулминацията, но текстът само се разтягаше, без гореспоменатото да се случи, и накрая книгата просто свърши, без изобщо да е стигнала до интересната си част, или до кулминацията си.

Смятам, че ако Михаил Булгаков е живял в държава като днешната България — имам предвид република, в която романите не се поправят според това кому та угодни — той е щял да напише ,,Майстора и Маргарита" като интересна книга.

Поне на мен не ми хареса.

Невероятни глупости, писани от и за „диваненкомандоси“, които партенка не са помирисвали, а АК са пипали само в CS. Достатъчно ми беше да прочета първите няколко изпълнени с абсурди абзаца, за да се откажа да си губя времето с тоя измислен „тюлен“, цял живот усвоявал средства от бездънния армейски бюджет на краварите. За информация на възторжените почитатели:

— десантните парашути не се изработват от коприна, а от памучен плат или от синтетика;

— парашутите се отварят с изтегляне на ръчка (или при спортните модели — на изтеглящо парашутче от джоб в долния десен ъгъл на раницата), а не с „издърпване на въженце“;

— максималната височина, от която се скача без кислороден апарат, е 3500 метра; при скок от 5700 метра парашутистът гарантирано ще изгуби съзнание от кислородна недостатъчност още при отделяне от самолета;

— при частично неразтваряне на главния парашут (което не се дължи на „свита от напречния вятър клетка на парашута“, а на преметнати върви вследствие неправилно скатаване) не се режат вървите (поне не и от края на ВСВ насам), а се използват монтираните на коланите „отцепки“, с които парашутистът се откача от главния купол и отваря запасния парашут;

— вероятността за оцеляване при неразтваряне и на двата парашута е по-малка, отколкото да спечелите 6-ца от тотото, без да сте… онодили… Ирен Кръстева;

— по време на нощен скок нямате никакъв шанс да видите купола на парашута над главата си, освен ако не го осветите с фенерче (с което пък се превръщате в ярко светещо петно в небето, добре видимо от земята);

— общото тегло на екипировката на един десантчик рядко надхвърля 10 кг и никога — 15 кг; 50 кг екипировка може да бъде носена максимум един километър, и то с почивки на всеки 100 метра :)

Най-добрата книга в тая връзка, която съм чел! А съм изчел доста.

Страхотна книга, всъщност всички книги на тази авторка са много хубави.

Подобна, на всички други от уж " викторианска" епоха. Или незаконен син на някой лорд, или открадната за отмъщение графска щерка. Блудкаво, сладникаво .

Препоръчвам тази книга. Няма да ви остави докато не я дочете до края

Не искам да се повтарям със суперлативите на рецензиите от другите писатели, с които започва книгата.

И тъй като много ми хареса книгата я препоръчах и на други хора в електронните медии . Прави ми впечатление ,че в Читанка ,в автобиографията на Саманта Веран не е написано нищо .Всъщност е книга мемоар за нейния живот,но мен ме интересуваше най-вече други книги на тази писателка. Не вярвам ,че за около 20 години да не е издала друга книга тази толкова талантлива писателка.

Напълно съгласна.

Разказът е много хубав показва как бедният помага на другите бедни, а ситият си е самодоволен и се прави че няма пари случайно да не го ограбят. Уникален разказ;)