Никола Григоров
Зелена икономика (26)

1. Зелена икономика за устойчив растеж

Икономиката на масовото потребление, която създаде света на изобилието за мнозина през ХХ век, през XXI век е изправена пред различно предизвикателство — да се съсредоточи не върху неограниченото натрупване на стоки, а върху по-добро качество на живота за всички при минимални екологични вреди [Г. Гарднър и др. (9)]. Именно тази икономика, ориентирана към щадяща експлоатация на околната среда, добива популярното название „зелена икономика“, като думата зелена може да се замени също и с „екологична“. Целта на зелената икономика е тя да осигурява устойчив икономически растеж, по-голяма трудова заетост и увеличаваща се конкурентоспособност на основата на природосъобразно производство. Зелена продукция е само тази продукция, която има значим принос за устойчивостта на човешкото съществуване на планетата.

Най-важното за правилното разбиране на принципите на зелената икономика е осъзнаването на възможността, която тя предоставя да се създава повече добавена стойност с намалена ресурсоемкост и без загуба на ресурси. Разбира се, налице е конфликтният характер между традиционната (индустриалната) и зелената икономика, което се дължи на потребителското отношение и стремежа на хората към по-добър живот, заплатен обаче с цената на стимулиране на разходването на значителни и увеличаващи се количества природни ресурси. Опазването на природата и съхраняването на природните ресурси най-често за потребителите означава отказ от някакво удобство, предлагано от културата на масовата консумация. Характерно в случая обаче е, че ситуацията може и трябва да се промени, тъй като зелената икономика има по-висока сравнителна стойност, както на труд, така и на продукти и услуги и е задача с дългосрочен хоризонт на планиране и увеличаващи се параметри на обхват.

За утвърждаването на зелената икономика е необходимо създаването на условия, отговарящи на определени социални и екологични критерии, а именно:

• насочването на значителни инвестиции в обществената сфера и човешките ресурси, насърчаващи развитието на природосъобразни дейности, производства и потребление наред с разкриване на нови работни места;

• ограничаване на инвестициите, които независимо, че повишават жизнения стандарт на хората, вредят на тяхното здраве и околната среда. И в случая в разбирането за жизнен стандарт следва да настъпят промени в самото понятие, в което да се включи доколко природосъобразен и здравословен е животът на всеки отделен човек и на обществото като цяло.

В стратегията „Европа 2020“ се посочва, че преходът към зелена, нисковъглеродна икономика с ефективно използване на ресурсите, е от основно значение за постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Неефективното използване на ресурсите, неудържимият натиск върху околната среда и изменението на климата, както и социалната изолация и неравнопоставеността са пречки за дългосрочно икономическо развитие и приложение на алтернативния модел за растеж „отвъд БВП“.

Този модел на зелен растеж, който води до нисковъглеродна устойчива на изменението на климата и ресурсна ефективна икономика, отразява структурните икономически промени, които се дължат главно на недостига на ресурси, технологичните промени и иновациите, новите пазари и промените в промишлените и потребителските модели на търсенето. Настоящият линеен модел, при който „получаваме, произвеждаме, консумираме и изхвърляме“, постепенно ще се преобразува в кръгов модел, при който запазването, повторното използване и рециклирането на материалите, ще даде възможност да се извлече повече добавена стойност и повече полза от всеки тон материал, всеки джаул енергия и всеки хектар земя и производителността на ресурсите ще бъде определяща за бъдещата конкурентоспособност.

Широко признат е фактът, че успешният преход към зелена и ефективна икономика по отношение на ресурсите и енергията ще преобразува пазарите на труда. Поради това е необходимо да се знаят последиците за пазара на труда с цел по-добре да се предвиждат и управляват структурните промени.

Потенциалът на създаване на „зелени“ работни места (РМ), свързан с производството на енергия от ВЕИ, енергийната ефективност, управление на отпадъците и водите, качеството на въздуха, възстановяването и опазването на биологичното разнообразие и развитието на екологосъобразна инфраструктура е значителен и устойчив на промени в бизнеса цикъл. Тук би следвало да се прибави и туризмът.

Туризмът и отдихът в обекти на „Натура 2000“ се оценяват като пряко способстващи за ангажираността на около 8 милиона РМ, което е 6% от общата заетост в ЕС. Прилагането на съществуващото законодателство за предотвратяване и управление на отпадъците може да създаде над 500 хил. нови РМ.

Вътрешното преобразуване и преконфигуриране на РМ ще се отрази и върху секторите с висок дял на емисии в атмосферата като енергетиката, транспорта, селското стопанство и строителството (първите два сектора имат съответно дял от 33% и 20% от емисиите на парникови газове в държавите от ЕС, а другите два по 12%). Увеличаването на инвестициите за повишаване енергийната ефективност на сградите ще окаже също положителен ефект върху създаването на РМ в строителния сектор, където повече от четири милиона работници ще се нуждаят от повишаване на квалификацията. В секторите на селското и горското стопанство предприеманите мерки за опазване на околната среда ще подобрят предоставяните обществени услуги от тях, като същевременно ще гарантират и екологичен растеж в тези сектори. Налице са възможности за създаване на РМ в селскостопанския сектор, по-специално чрез качествено производство, биологично земеделие, управление на ландшафта, екоферми, екотуризъм, зелени (екологични) услуги и инфраструктура в селските райони.

Действително зелената икономика ще създаде нови РМ и ще отвори нови пазари, но конкурентоспособността, ефективността от иновациите и производителността на Европа ще зависят силно от наличието на квалифицирани работници и специалисти. За тази цел е необходимо да се насърчава развитието на умения и по-доброто прогнозиране на нужните от умения в отделните сектори, което ще позволи на съответните органи и заинтересовани страни да се приспособят към промените. Новите професии, които ще бъдат тясно свързани с иновации, ще изискват както основни умения, така и умения в сферата на науките, технологиите, инженерството и математиката, като част от задължителното образование и висшето образование.

Насърчаването на мобилността на работниците между регионите и между държавите-членки може да допринесе за посрещане на непосредствените и променени потребности на пазара на труда.

За реализиране политиката на ЕС за преход към зелена икономика и устойчив растеж, държавите-членки могат да използват следните общоевропейски финансови източници:

• Европейски социален фонд (ЕСФ), който предоставя съфинансиране на мерките за активизиране на пазара на труда, за улесняване на устойчивия растеж и създаване на РМ.

• Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), подпомагащ инвестициите в енергийна и ресурсна ефективност, възобновяема енергия, управление на водите и отпадъците, екологична инфраструктура, съхранение и опазване на биологичното разнообразие, екоиновации, инфраструктура на образованието и научните изследвания, развойна дейност и иновации в областта на нисковъглеродните технологии.

• Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за подпомагане на инвестициите в селското стопанство, горското стопанство, околната среда, стопанската дейност в селските райони и инфраструктура, вкл. инвестиции в енергия от ВЕИ и енергийна ефективност, управление на ресурсите (води, отпадъци, земя и др.) и иновации.

• Програмата за конкурентоспособност на МСП (COSME) и Програмата „Хоризонт 20“ имат за цел да допринасят за растеж и за заетостта чрез подкрепа на новаторски проекти, по-специално на ВЕИ, на енергийна ефективност, възстановяване на екосистемите и на природата в градовете.

В съответствие със Стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване в България е и разработената Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Отчитайки равнището на заетост на населението в България между 20 и 64 год. възраст, която към 2010 г. е била 63%, се визира тя да се увеличи на 76% към 2020 г., а броят на хората, живеещи в бедност, да се намали с 260 хил. Основните приоритети за изпълнение целите на програмата ще бъдат насочени към развитието на онези сектори, които имат най-голям потенциал да генерират трудова заетост — създаването на т.н. „зелени“ РМ, сектора на социални и здравни услуги и сектора на информационни и комуникационни услуги. В съответствие с иновационната стратегия за интелигентна специализация, Програмата ще подкрепя създаването на РМ и в секторите, генериращи най-висока добавена стойност.

Оперативната програма ще съдейства и за преодоляването на едно от най-големите предизвикателства през българския пазар на труда — несъответствието на знанията и уменията на работната сила с търсенето на пазара на труда, чрез насърчаване на устойчивостта и качествената заетост и подкрепа на работната сила, както и инвестиране в образованието и обучението, вкл. професионално обучение за придобиване на знания и умения.

Другият не по-малко важен приоритет е намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване. Отчита се, че в сравнение с останалите страни членки в ЕС, България е на водещо място по отношение на показателите риск на бедност и социално изключване. Понастоящем 49% от населението на страната живее именно в такава среда. Проблемите по отношение на социалното изключване са свързани с безработица, ниско образование, ниски доходи, отсъствие на достъп до информация и комуникация, до култура и спорт, до публични услуги, вкл. финансови. Тези фактори с още по-голяма сила резонират при децата, застрашени от бедност и социално изключване, чийто процент е 52,3% от всички деца в България.

В отговор на тези проблеми, стратегията на Програмата е насочена към прилагането на интегриран подход, включващ подобряване достъпа до заетостта и различните видове услуги, в т.ч. достъп до образователни, здравни и социални услуги, намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване.

В синхрон с ОП „Развитие на човешките ресурси“ е и разработената Програма за развитие на селските райони 2014–2020 г. Всички райони, подкрепяни от Програмата, попадат в класификацията на слабо развитите. Според Националната концепция селските райони се определят на общинско ниво и включват териториите на 231 общини, в които най-голямото населено място е до 30 хил. жители. Селските райони заемат 81% от територията на страната, 39% от населението и по-малко от 25% от заетите през 2012 г. БВП на глава от населението е на 28% от средното за ЕС ниво по този показател. Основни причини са непълното използване на работната сила, структурни проблеми в икономиката им и по-ниската производителност.

В структурата на икономиката на селските райони заетите в индустриалния сектор са 27% и с принос в БВП от 37%, в сектора на услугите заетите са 40% и с цял в БВП от 52% и в първичния селскостопански сектор съответно 32% заети и 11% от БВП.

Целите, отразяващи политиката на ЕС за развитие на селските райони и залегнали в Програмата за периода 2014–2020, както и тяхното финансово осигуряване, са насочени към:

• повишаване конкурентоспособността и балансираното развитие на селското и горското стопанство и преработващата индустрия;

• опазване на екосистемите и устойчиво управление, насърчаване на ефективно използване на природните ресурси и подпомагане на прехода към нисковъглеродна и устойчива на климата икономика в селското стопанство, сектора на храните и горското стопанство;

• социално-икономическо развитие на селските райони, осигуряващи нови работни места, намаляване на бедността, социално включване и по-добро качество на живот.

Естествено е, че когато става въпрос за зелена икономика, има сектори, в които тя има големи възможности за развитие и за доминиране. Такива са секторите и дейностите в областта на рециклирането, пречистването на водите, управление на природните ресурси, устойчивото горско и селско стопанство, производството на екологично чисти продукти, туристическите услуги. Това не означава, че и останалите сектори в икономиката на страната няма да бъдат обърнати с лице към осъществяване на тази политика, към екологичен подход по отношение на използваните ресурси, към нисковъглеродна енергия и производства, към повишаване качеството на труда и на човешкия капитал необходими условия за зелена заетост и за зелен растеж.

Биологично земеделие и производство на биопродукти

С неурбанизираните и богати на плодородни почви територии, България може да се превърне в един от водещите в Европа производители на скъпи биохрани, на базата на растениевъдство без химия и на биоскотовъдство и на скъпо място за екологичен туризъм. По този начин тя ще даде своя реален принос в подобряване качеството на живот и биологичното разнообразие на планетата.

Използваната земеделска площ (ИЗП) през 2012 г. е била в размер от 5,12 млн. ha, което представлява 46,1% от територията на страната. В структурно отношение обработваемата земя заема площ от 3,3 млн. ha или 64,4% от ИЗП, постоянно затревените площи са 1,65 млн. ha (32,2%) и трайните насаждения — 0,16 млн. ha (3,1%).

Характерно за поземлената собственост в България е нейната значителна раздробеност, като средно един земеделски имот е около 0,5 ha. Съществуващото законодателство обаче е създало добри механизми, които позволяват доброволни споразумения между стопаните за комасация при ползването на земята. Раздробеността на земята се оказва обаче реална пречка за дългосрочни инвестиции в подобряване на нейното качество, извършване на трайни насаждения и изграждане на прилежащата й инфраструктура.

Дейността на малките стопанства същевременно е от решаващо значение за запазване на ландшафта, на местната култура и балансирано социално и териториално развитие на страната.

Значително се увеличава биологичното земеделие. Отчита се, че през 2012 г. сертифицираните площи са били 11 974 ha или с 43% повече спрямо тези през 2007 г., а площите в преход към биологично земеделие съответно 27 164 ha — или 5 пъти повече. Увеличава се и броят на животните, отглеждани по методите на биологичното стопанство. Нараства интересът към производство на храни без хербициди и други химически стимулатори или на биохрани.

Средно по 1000 фермери на година са желаещите да стартират в сферата на биоземеделието. Интересът е много голям поради няколко причини. Основната е, че търсенето на екологично чисти продукти — храни, козметика, облекло, се увеличава средно с около 30% на година. Потребителите на биопродукти стават верни почитатели на „зеления“ начин на живот и рядко се връщат към конвенционалните такива. Почти цялото количество произведена биопродукция намира пазар на добра цена, често и зад граница. Не на последно място — субсидиите и възможностите за подпомагане по европейските програми на биопроизводителите са значително повече в сравнение с помощта за земеделските стопани, произвеждащи конвенционални продукти.

По данни на Министерството на земеделието и храните над 470 00 ha са сертифицираните площи с диворастящи култури като билки, гъби, горски плодове. Почти 8000 ha са биопасищата и ливадите, а земята, оставена „да почива“, е над 2000 ha. Най-голяма част от обработваемите биониви са заети с трайни насаждения — ябълки, праскови, орехи, лозя. Биоплодовете се отглеждат на близо 11 000 ha, като за година тези площи са се увеличили почти двойно. Значително увеличение има и в площите, заети с пресни зеленчуци, ягоди, малини или култивирани гъби, които се произвеждат по биологичен начин. Увеличават се площите със зърнени и технически култури в т.ч. и маслодайни биорози. Особено голям интерес има към биоземеделие, свързано с отглеждане на орехи, лешници и бадеми. Увеличават се градините и с биочереши. При гроздето по-голяма част от новите бионасаждения са от десертните сортове, тъй като производството на биовино у нас все още не е добре застъпено.

Знакът за „био“, поставен на опаковките, е Зелено листо, очертано с 12 звезди, което отличава биопродуктите на пазарите в Европейския съюз. Знакът се използва и от всички български фермери, които стриктно спазват изискванията за биопроизводство. Той стои и върху преработените продукти, в които са вложени само биосуровини. Има разработени изисквания, които задължават не само производителите, но и превоза и складирането на биопродуктите да подлежи на специфичен контрол. Напр. складовете в магазините трябва да се организират така, че на местата, на които се съхраняват биопродуктите, да няма и конвенционални такива. Целта е да не се прехвърлят химикали към биопродуктите, които да ги замърсяват.

За да получат правото да носят знака за биопродукт, фермерите и производителите трябва да отговарят на стриктни изисквания и да получат редица сертификати. Задължително условие при производство на биозеленчуци и биоплодове е почвите, върху които те се отглеждат, да са пречистени от пестициди и други химикали в продължение поне на три години. Химическите торове са абсолютно забранени. Забранени са и традиционните лекарства при отглеждане на животни, от които се добива биомляко или месо. Крайните продукти, които имат претенцията да бъдат био, трябва задължително да съдържат в състава си поне 95% суровини, сертифицирани като биологични. Ако това съотношение се наруши, зеленото листо на Евросъюза не може да се постави върху етикета на съответната стока.

Освен зеленото листо, което е универсален знак за биопродукти в целия Европейски съюз, има и втора гаранция за произхода на съответната стока. Върху всички биопродукти трябва да стои и логото на компанията, издала сертификата за био. Всеки биопродукт трябва да бъде съпроводен и със съответстващ сертификат, който гарантира произхода му. По него може да се проследи и целия път на производство на съответната стока. Издаващи биосертификати в България са фирмите: Балкан Биосерт ООД, КЮ Сертификейшън, Серес — Сертификация на екологични стандарти ООД, АСЕРТ — Европейска организация по сертифициране АД, Институт за контрол на биологични продукти и др.

Биокозметика

При производството на биокозметични продукти не се използват вредни химически съставки. Вместо тях се влагат вещества от растителен произход — масла и екстракти. При това растителните видове, които се използват в производството на биокремове и лосиони, се отглеждат и преработват съобразно принципите на биологичното земеделие — без химически вещества, изкуствени торове, пестициди и ГМО.

Биокозметиката подлежи на стриктен контрол и сертификация. С логото на сертифицираните организации могат да се обозначат само козметичните продукти, които покриват „биостандартите“, и гаранция, че си купуваме автентичност и качество. Водещи сертифициращи организации в областта на биокозметиката са: USDA, ECOCERT, BDIN, ICEA, SOIL, ASSOCIATIAN, NATRUE и др.

В установяването на траен модел за развитието на биоземеделието в сектора на селското стопанство в България важна роля има агроекологията. Агроекологията се определя като наука за прилагане на екологични концепции и принципи за проектиране и управление на устойчиви агроекосистеми.. Екосистемата е съвкупност и взаимодействие между биоценозата (живите организми) с биотопа (микроклимат, почви, релеф, води). Агроекологията очертава създаването на възможности за агроекосистемите да се развиват с минимална зависимост от високо агрохимическите и енергийни суровини и да се засилват взаимодействията между биологичните компоненти в механизма на системите, които осигуряват собственото си почвено плодородие, производителност и защита на културите [Вл. Попов (34); Ю. Дойчинова (15)].

Оптимизирането на агроекосистемите се извършва чрез прилагането на следните по-важни принципи:

• осигуряване на благоприятни почвени условия за растежа на растенията на основата на оптимално управление на органичните вещества и биотичната дейност на почвата;

• подобряване цикличността на хранителните вещества от почвата и рециклиране на биомасата;

• свеждане до минимум на загубите, дължащи се на неблагоприятни фактори чрез оптимално управление на микроклимата, на прибирането на реколтата, на водите и почвите чрез увеличаване на почвената покривка и др.;

• видова и генетична диверсификация на агроекосистемата за постигане на стабилност на добивите на биомаса, намаляване на риска, устойчивост във времето и предоставянето на екологични услуги.

Чрез проектиране на земеделски системи, които имитират природата, може да се постигне оптимално използване на слънчевата светлина, цикличност и достъпност на почвените хранителни вещества и използване на валежите. Стратегията се допълва и от съвместните действия, които са резултат от различните комбинации на култури, дървесна растителност и животни в пространствените и времеви режими [Вл. Попов (34)].

По-важните екологични характеристики за възстановяване и поддържане на селскостопанското разнообразие са:

• ротация на културите, чрез който процес се осъществява предоставяне в почвата на необходимите й хранителни вещества, а заедно с това се нарушава жизнения цикъл на насекоми, вредители и плевели;

• създаване на плантации от поликултури, засадени в достатъчно близко пространство, при което между видовете отсъства конкуренция, а близостта им помага за повишаване на доходите от тях;

• създаване на агролесовъдски системи, на територията на които се отглеждат дървесни видове заедно с едногодишни култури или животни, в резултат на което се получава взаимно допълващи се компоненти с цел повишаване ефективността на системата;

• покривни култури — засаждане на чисти или смесени едногодишни растителни видове в овощни градини с цел подобряване състоянието на почвата, създаване на микроклимат и осъществяване на биологичен контрол над вредителите;

• взаимодействие между растителни и животински видове в агроекосистемите за постигане на по-големи обеми на биомаса, на производство и възможности за по-добро рециклиране.

Биоразнообразието е с голяма стойност в агросистемите, което освен всички други предимства, намалява риска за земеделските производители при компрометиране на добива на една от културите, приходите от другите култури в агроекосистемата да я компенсират.

Резултатите от агроекологичното проектиране и производство са подобряване на икономическата и екологичната устойчивост на агроекосистемата чрез системи за управление в съответствие с местните ресурси и съществуващите екологични и социално-икономически условия.

Биологичното земеделие се извършва чрез съчетаване на съвременните знания и практики с традиционните земеделски умения при засилена грижа и внимание за опазване на местните природни ресурси и биологичното разнообразие от растения и животни, оборотност и рециклиране на ресурсите и поддържане на устойчива и чиста околна среда за хората. За осъществяването на тази цел земеделските биопроизводители спират използването на химически и синтетични продукти като минерални торове за подхранване на почвата, пестициди за растителна защита или хормони за растежа на селскостопанските животни.

Особено силно е присъствието на научната, изследователска и приложна дейност на зелените биотехнологии, в която област нашата страна има определени традиции и постижения. Става въпрос за създаване на нови и подобрени сортове растения, за развитие на нови растителни видове чрез техники, позволяващи производство на нови растителни единици от растителни тъкани (пр. от листа, корени и стъбла) и на растително генетично инженерство чрез селективен генетичен трансфер и техники за култивиране [М. Маркова (30)].

Успехите на българските учени в областта на зелените биотехнологии се дължат и на създадените добри условия в множеството научноизследователски и развойни звена, институти и академии. Тази дейност е съсредоточена в: Агробиоинститут — София, Институт по лозаровинарство — Плевен, Институт по фуражите — Плевен, Агроинститут — Русе, Агроинститут — Ген. Тошево, Институт по царевицата — Кнежа, Институт по агрокултури — Карнобат, Институт по генетични култури — Казичене, Институт по растителни генетични ресурси — Садово, Институт по памука — Чирпан, Агроинститут — Кюстендил. А също звената и институтите в БАН, Софийският университет, Лесотехническият университет, Университетите в Ст. Загора и Пловдив, както и Селскостопанската академия и др. приложни агротехнологични паркове.

Българските учени чрез своите разработки на нови и подобрени сортове земеделски култури и селекционирани видове са известни в много страни в света. Основни направления, в които и понастоящем е насочена тяхната научновнедрителска дейност са: конвенционална селекция, генетично инженерство и генетично модифицирани растения, геномика, протеомика, метаболомика, биоинформатика, молекулярна селекция и селекция на основата на молекулни маркери, тъканни култури и микроразмножаване, диагностика и лечение на болести при растенията [М. Маркова (30)].

Във връзка с Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство по отношение приложението на постиженията на биологията и медицината и въпросите за използването на генетично модифицирани продукти е и приетата Европейска директива 1829/2003 г. В нея се очертават мерките, осигуряващи високо ниво на защита на човешкия живот и здраве, здравето на животните и общото благоденствие във връзка с използването на продукти на генно модифицирани организми (храни и добавки).

Оценяването и контрола на биологичната безопасност на ГМО институционално в рамките на ЕС се осъществява от Институт за здравето и потребителска защита, Европейско бюро за химикалите, Европейска мрежа от лаборатории за ГМО, Национални лаборатории в областта на ГМО.

Хармонизиране на законодателството в нашата страна с Европейското се извършва с приетия Закон за генетичномодифицираните организми (ГМО) от м. март 2005 г. Процедурите за разрешаване на приложенията и потреблението на ГМО (в т.ч. на растения и храни, съдържащи ГМО), се извършва след научнообоснована оценка на риска на човешкото здраве и околното среда, преценка за рисковете и ползите и след провеждане на обществено обсъждане.

Нанохрани

Едно друго съвременно направление, а именно приложението на нанотехнологии в хранителната индустрия за производство на нанохрани, заема все по-голямо пространство в тази област. Началото на производството на нанохрани е поставено през 2000 г. от американската компания Крафт Food, която създава и първата нанотехническа лаборатория с привлечени 15 университета от различни държави, които да работят по темата [Д. Попов (35)]. Авторът отбелязва, че само след четири години светът се сдобива с около 180 продукта с характеристики и свойства, нямащи аналог в заобикалящата ни природа. Тези чудо храни са все още непроучени относно въздействието им върху човешкия организъм. Въпреки това ръстът им в производството е впечатляващ — от едва 150 млн. долара през 2002 г. до около 21 млрд. долара през 2012 г. Основни производители са САЩ и страните от Азиатския регион — Китай, Тайван и Япония.

В ЕС също се извършват изследвания и има около 100 създадени продукта, но без да има убедителни доказателства за тяхната безопасност. Откъде идва рискът? Поради изключително малките си размери наночастиците (р-ри 10–9 m), могат да достигнат безпрепятствено до всеки орган на човешкия организъм, който по принцип е така устроен, че с помощта на множество мембрани селективно пропуска едни вещества, а други задържа. За наночастиците обаче няма препятствия. Именно оттук идват и притесненията за последствията от употребата на тези храни, чието производство звучи като фантазия. Така напр. производството на изкуствено месо от нановлакна, или на зеленчуци, които никога не са били огрявани от слънце. Посочва се също, че към средата на ХХІ век използването на нанотехнологиите в хранителната индустрия в света ще са обичайна практика.

На този етап от развитието на нанотехнологиите перспектива в използването им имат следните направления:

• разработване на компоненти на храните до размер на наночастици;

• производство на нанонутриенти (в качеството на носители на витамини, минерали и др.);

• нанофилтрация, чрез която се осъществява отстраняването на вредни вещества или отделянето на полезни такива;

• биосензори за контрол на качеството и безопасността на храните;

• хранителни опаковки от ново поколение, запазващи качеството и годността на продуктите за многократно по-дълъг период от време.

Някои автори определят нанохраните като един огромен източник за изхранване на непрекъснато увеличаващото се население в бъдеще, което се очаква към средата на този век да достигне около 10 млрд. и най-вече на най-бедните слоеве от него.

Билки и фитофармация

Ролята на растенията в нашия живот е огромна. Те са храна, дават ни материал за изграждане на жилища и обогатяват въздуха с кислород. Привличат ни със своята красота и ни създават добро настроение. Те са храни и за селскостопанските и дивите животни и украса на парковете и градините и важен източник на лекарствени суровини.

На Земята се срещат над 300 000 вида растения, от които Човечеството за съжаление използва под 1% от тях. Кога хората са разгадали божествената рецепта за изцеление от растенията? Изследователите смятат, че това е станало още преди 60 хил. години. Пътят към тайните съставки са показали животните. Праисторическите хора са наблюдавали как се държат болните и ранени зверове. И са забелязали, че когато са уязвими, те прибавят към храната си определен вид треви. После хората са ги пробвали върху себе си — спокойни, че няма да се отровят. Така са открили различни растения, които започнали да използват също за лечение.

Първите рецепти с билки започнали да записват шумерите преди около 5000 години. Първата „билкова библия“ в Китай се появила още преди новата ера и съдържала информация за над 375 чудодейни растения. С тях източните лекари церели болестите още през 2700 години преди Христа. [Лит. изт. (2)].

В Европа пионерите във фитотерапията били Хипократ и Гален. Римлянинът бил и първият медик, който започнал да забърква билкови лекарства. Първата природна енциклопедия в Европа обаче се появила в началото на новата ера, когато Диоскорид написал учебник за свойствата на над 500 билки, по които лекарите работели до XVІ век. По същото време швейцарският алхимик Парацелз започнал революцията в медицината, създавайки първите лекарства на химична основа.

Тракия е била древната аптека на Европа, смятат учените. Още Теофраст пише в труда си: „Изследване върху растенията“, че по древните български земи растат най-много от лечебните треви. Подробно описание на използваните от траките билки прави Диоскорид в съчиненията си „За лекарствените средства“. Тракия е изумявала древните лечители с богатството си на билки и тяхната уникалност. Само в Родопите има 96 ендемични билки (характерни само да Балканския полуостров) и 39 от тях не растат никъде другаде по света [Лит. изт. (2)].

Лечебни са растенията, които могат да бъдат използвани като билки. Билките са отделни морфологични растителни части или цели растения, както и плодове и семена от тях, които в свежо или изсушено състояние са предназначени за лечебни и профилактични цели, за производство на лекарствени продукти, за хранителни, козметични и технически цели.

Със Закона за лечебните растения се определя управлението на дейностите по опазване и устойчивото им ползване, включително събирането и изкупуването на получаваните от тях билки. Регламентират се действията по опазване на лечебните растения от увреждане и унищожаване в естествените им находища, устойчивото им ползване като част от естествения генетичен фонд, поддържане и възстановяване на жизнеспособни популации на видовете и тяхното биологично разнообразие.

В съответствие с изискванията на Световната здравна организация (СЗО) за по-строги регулации и контрол върху производството и разпространението на билковите медикаменти, който пазар надхвърля 60 млрд. долара, ЕС отговаря с директива от 2005 г. в защита на потребителите от „чудодейните“, а в много случаи и опасни лекове от Азия, Африка и Латинска Америка. Най-големи приходи от продажбата на билки и билкови препарати в Европа имат Германия с над 3,5 млрд. евро и Франция с над 1,8 млрд. евро [Данните са за 2005 г. по лит. изт. (14)].

С европейската директива се регламентира най-строг контрол върху лекарствата с рецепта, вкл. инжекции и фитомедикаменти. При останалите билкови лекарства, неподлежащи на сложни клинични тестове и изследвания, се приема, че доказателството за тяхната безвредност се потвърждава с дългосрочната им потреба на пазара, но и тук има условие, според което продуктите трябва да са се задържали на пазара поне 30 години, 15 г. от които в страни от Европейския съюз.

Фитотерапията е клон на медицината и фармакологията, който представлява научно обоснована профилактика и лечение с галенови препарати, получени от лечебни растения и части от такива. Фитотерапията прилага лечебните растения в свежа или изсушена форма или под формата на мехлеми, настойки, отвари, сиропи и др. чрез извличането на лекарствено активните вещества от тях чрез водни, спиртни, спиртно-водни, спиртно-етерни, глицеринови и др. извлеци.

Независимо, че фитотерапията се опира на хилядолетния лечебен опит на човечеството, в днешно време в този клон от медицината се извършват задълбочени научни изследвания на биохимичния състав и лечебните свойства, които притежават лечебните растения. Това е продиктувано и от факта, че около 1/4 от всички фармацевтични лекарства, които се предписват от медиците, се изготвят от билки и билкови препарати.

Българският пазар на хранителни и билкови добавки ежегодно расте с около 5 до 10%.

По мнение на експерти на българския пазар се предлагат около 1000–1500 вида продукти на растителна основа в комбинация с витамини и/или минерали. В България работят около 50–60 фирми за производство на алтернативни медикаменти и този сектор вече има реален принос в развитието на „зелената“ икономика в страната [М. Маркова (30)].

Технически култури

В България има много благоприятни условия също и за отглеждане на висококачествени технически култури като рози, лавандула, мента, рапица, коноп, памук и др. и произвежданите от тях продукти.

Страната ни е най-големият производител на розово масло в света с дял от 85%, което е предпочитан продукт от парфюмерийната индустрия заради уникалните си качества и силен аромат. Идеалните условия за растеж на това изключително нежно растение предоставя Казанлъшката котловина със своя умерен климат, планинска почва и изобилие на вода. Основно розовите градини са в землищата на Казанлък, Карлово, Калофер и Стрелча. Средно годишно в дестилерните на Розовата долина се произвеждат около 2–3 тона розово масло. Една част от него е биологично чисто, за получаването на което земята на розовите масиви не се обработва с изкуствени торове и пръска с хербициди срещу вредители. Неговата цена е по-висока и достига до 7 хил. евро за kg. Традиционните пазари за българското розово масло са Япония, САЩ, Турция, Арабския регион, а напоследък пазарът се разширява към Китай, Австралия и Нова Зеландия.

Освен в парфюмерийната индустрия, течното злато има и други приложения. Така напр. розовото масло се използва в аромотерапията, а също и в медицината при проблеми с очите и при кожни заболявания. Като хранителна добавка подобрява функциите на стомаха, изчиства токсините и действа благоприятно при безсъние и стрес. Използва се също и при приготвяне на сладкиши в кулинарията.

Лавандулата в България. С всяка година производството на лавандулово масло в България се увеличава. Така по данни на секторната организация производството през 2010 г. е било 25 тона, през 2012 г. — 90 тона, а през 2014 — 120 тона лавандулово масло. Този факт се обяснява и с цената, достигнала най-високи нива от 90–100 евро за kg през 2011 г.

Наред с Казанлъшката долина, където тази култура има отдавнашни корени, лавандулови плантации се появиха в Добруджа, Шуменска област, а също и в Родопите, замествайки намаляващите тютюневи насаждения.

Основният купувач на българското лавандулово масло е Франция, която купува около 80% от произведената продукция за нейната силно развита парфюмерийна козметика. Все повече българското лавандулово масло се продава в Швейцария, САЩ, Германия, Украйна, Грузия. В последните години се реализира и на пазарите в Китай, Индия и в някои други страни от Югоизточна Азия.

В страната ни има също много добри условия за производство и на продукти от мента, но тъй като липсва постоянно търсене, това се прави само в случаите, когато има предварителна заявка от клиенти. Значителен е и интересът на земеделските производители към стопанисване на площи, засявани с рапица, използвана като суровина за производството на биогорива.

В процес на утвърждаване от българския парламент е разрешение за възвръщане засаждането и отглеждането на коноп и неговата преработка за стопански и медицински цели. Предложението идва от страна на неправителствени организации, които изтъкват, че продукти от промишлен коноп свободно се продават в Чехия и Полша. Лечебните компоненти на растението могат да се използват също за производство на лекарства против рак, детска епилепсия и имуностимулатори. Предприемачи от строителния сектор веднага са заявили своята готовност да построят завод за производство на керемиди от коноп при достатъчно количество суровина за тази цел.

Приложението на коноп в промишлеността и строителството се разрешава и с евродиректива при условие на ефективна система за контрол, препятстваща извличането от растението на наркотични вещества.

Техническите култури, наред с билките и медикаментите от тях, биологичното земеделие и скотовъдство и производство на биопродукти, допълват и обогатяват палитрата от производства, които имат добро бъдеще и принос за развитие на зелена икономика в България, за откриване на нови „зелени“ работни места, за социално и икономическо сближаване между районите, за провеждане на екологична политика в страната.