Бистра Петрова
Път към успеха (1)

Матей яростно изключи мобилния си телефон.

— Това е крайно невъзпитано! Пет пъти звъня, а госпожицата все ми изключва телефона си.

В това време в кабинета му влезе колегата и най-добрият му приятел Наско.

— Какво става, приятел, май някой много те е ядосал?

— Не е някой, а някоя. От дни се опитвам да си уредя среща с Марая Йорданова, собственичката на модна къща „Марая стил“, и все ме отхвърля.

— Защо не отидеш направо в модната къща?

— Да не мислиш, че там ще е по-учтива! Тия момичета преуспяват с помощта на родителите си, свикнали са всички да им угаждат, и се правят на недостъпни, а с нас, простосмъртните, се държат, сякаш светът е техен и могат да си правят, каквото поискат.

— Е, какво да се прави! Ти сам реши да изучаваш живота на преуспели млади предприемачи, да ги интервюираш и да пишеш статии за тях.

— Ако знаех, че са толкова капризни, може би щях да реша да пиша за извънземни! — направи опит да се иронизира Матю. — Хората обичат да четат за живота и успеха на младите предприемачи. Любопитно им е как са преуспели толкова бързо в живота. От мен се иска да вляза под кожата на тези хора и да извадя нещо по-интересно и пикантно на повърхността, повече от това, което искат да покажат.

— Успех с твоята персона! — му пожела Наско.

— Благодаря, май ще имам нужда от успех! Но не е моя, а трябва да я изучавам отблизо.

Матю, така му казваха всички, бе тридесетгодишен мъж. Висок, строен, с черна права коса и черни очи, леко матова кожа, ъгловато лице и остра брадичка. След като завърши журналистика в Софийския университет преди шест години, имаше късмет веднага да започне работа като журналист в списание „Хайлайф“. И вече се бе утвърдил като добър в своята професия. Той беше свикнал с богаташите и по принцип се чувстваше спокойно сред тях. Беше от журналистите, които ценяха истината за хората, независимо от социалния им статус. Всичките му статии, дори и тези, в които имаше пикантни истории от хайлайф обществото, бяха базирани на истината. Всичко, което пишеше, бе проверявал лично и го ценяха и уважаваха за това.

Когато пристигна в София преди десет години, бе стеснителен и скромен. Момче от провинциалното малко градче Лясковец. Най-малкият син на многочленно семейство, в което бе израснал с по-голям брат и две сестри. Родителите му Пепа и Марин са обикновени хора от средната класа. Баща му вече пенсионер, а майка му щеше да се пенсионира след месец от Завода за захарни изделия в град Горна Оряховица. Брат му Крум е семеен и със съпругата си Лара имат син Иво, на седем години. Сестрите му също са омъжени и живеят в град Велико Търново. По-голямата Ивета и съпругът й Митко имат две момчета близнаци Мартин и Георги, на пет години, а сестра му Рени и съпругът й Росен имат дъщеричка Мая, на три години.

За Матю беше голямо изпитание да се отдели от семейството си и да заживее в София, но мечтата му да стане журналист, се осъществи. Учеше, а през почивните дни работеше, за да може да си помага финансово и да се развива в своята професия. Като студент пишеше статии за различни медии. Поради голямата си ангажираност не можеше да се прибира често в родния си град. В любовта много не му вървеше и затова се бе отдал на работата си.

Докато учеше във Велико Търново в Природо-математическата гимназия, където е завършил средното си образование, имаше сериозна приятелка. Със завършването пътищата им се разделили и те преустановили отношенията си. След това момичетата, с които излизаше, по-скоро търсеха развлечения, отколкото сериозни връзки и така той реши, че ще е по-добре да се съсредоточи в кариерата си. Освен това живееше под наем. Още не бе достатъчно финансово стабилен, за да може да предложи нещо по-сериозно на една жена. Сега си беше извоювал собствена рубрика в списанието и вниманието му бе насочено изцяло към нейния успех. Трудно се работеше с известните личности. Те страдат от много предразсъдъци и не гледат с добро око на журналистите, а и може би имаха право. Има много журналисти, които не търсят истината, а сензацията и много често пишат неверни истории, с които ги нараняват.

Сега се чудеше как да си уреди среща с Марая, главната героиня от поредната му история за рубриката „Път към успеха“. Пред себе си държеше информацията за нея. Тя бе двадесет и седем годишна жена, неомъжена, завършила моден дизайн и създала фирмата си „Марая стил“. Първоначално произвеждала само детско облекло. Семейството й притежава бизнес с внос и износ на детски играчки и облекла. Собственици на няколко магазина. Има по-малък брат, който работи в семейния бизнес, управляван от родителите им. Бизнесът е започнат от родителите на майка им, но баща им го прави по-мащабен и го развива и извън страната. Явно госпожицата има сериозна подкрепа.

Когато ходеше служебно на приеми в хайлайф обществото, Матю я беше виждал, но тогава вниманието му бе насочено към други хора и не се бе загледал в нея. Сега, когато се интересуваше от професионалния й живот, пред себе си държеше модно списание. Гледаше нейни снимки и му направи впечатление, че е невероятна красавица. Бе висока, стройна, с дълга руса къдрава коса, лицето й изваяно — все едно рисувано от художник, с млечнобяла кожа и изразителни усмихнати сини очи. Спокойно можеше да работи като модел, но тя бе станала много добър моден дизайнер. Във фирмата й се произвеждаха дамски и детски облекла. Бе организирала няколко детски ревюта, а в последно време и ревюта за дамска мода. Докато четеше информацията, Наско отново влезе в кабинета му.

— Ще черпиш ли, приятел?

— Ще почерпя, ако ми кажеш за какво?

— Току-що говорих с колега от седмичен вестник. Ще има парти на всички модни фирми. Организират си тържество преди представянето им на есенните колекции и мога да ти издействам покана.

— Искаш да кажеш, че Марая ще е там!

— Нали това ти казвам.

— Много ти благодаря, този път няма да се измъкне. Ще говоря с нея на всяка цена.

— Затова са приятелите!

— Дължа ти услуга.

— Не го мисли, а действай, утре вечер си на парти.

Матю се приготви старателно за партито. Все пак то е на модни дизайнери и трябваше да изглежда подобаващо. Облече елегантен спортен тъмносив костюм със сребристосветла риза. Сложи си и подходяща вратовръзка, въпреки че хич не обича да му е стегнато край врата. С малко гел косата му доби прилежен прибран вид. Обу си светлосиви обувки, които имаха цвета на ризата, и бе готов за парти. Когато пристигна в ресторанта, се огледа и видя къде са настанени журналистите. Първоначално имаше програма от различни изпълнители. След това Матю я забеляза. Тя бе ослепително красива и елегантна, придружаваше я млад мъж. Той нямаше информация дали има приятел, а този, който я придружаваше, не я гледаше с влюбен поглед. Сякаш имаха някаква прилика, но бяха с различен цвят на косата и очите. Журналистът в него проговори и той се запъти към двойката.

— Добър вечер. Извинете за безпокойството, но от известно време се опитвам да се свържа с вас.

Когато Марая го погледна с усмихнатите си морскосини очи, дъхът му секна. На живо беше още по-красива. Той бе запленен от прекрасните й очи, както и от невероятното й излъчване. Остана без думи. Стъписа се и гледайки я в очите, сякаш се понесе в небесната шир. Нещо се случи с него. За първи път се прехласваше така по някоя жена и загубваше дар слово.

— Добър вечер. Познаваме ли се отнякъде? — отвърна Марая.

— Извинете, не се представих! Казвам се Матей Маринов. Журналист съм от списание „Хайлайф“ и ако ми позволите, ще Ви обясня защо исках да се свържа с вас.

— Сега се сетих, вие все се обаждахте, когато не можех да говоря. Сигурно сте ме сметнали за неучтива, след като отхвърлях разговорите. Но наистина тогава не можех да отговоря на обажданията ви.

— Ами, когато все ми отказвахте разговор, реших, че ви е писнало от журналисти и си го изкарвате на мен!

— Не е това! При някои от обажданията бях в съвещание, а при други — у баба и дядо. И в двата случая не можех да говоря. Моля да ме извините.

— Ще може ли да ми отделите малко време? Искам да ви обясня за проекта, върху който работя и заради който Ви търсех. Ще се постарая да съм максимално кратък.

В това време мъжът до Марая каза:

— Ще те оставя за малко. Виждам, че имаш работа, а и видях Силвия, и ще отида да я поздравя.

— Добре, скъпи, върви. Сега може да ми кажете защо така упорито ме търсихте? — обърна се Марая към Матю.

— От няколко месеца пиша статии за млади преуспели личности. Главният редактор смята, че вие сте подходяща за поредната ми статия. Има само един проблем. За да пиша за вас, трябва да ми отделите време за разговор. Заради статията е необходимо да ви опозная като човек. Както и да споделите с мен пътя, който сте извървели, за да стигнете до сегашния си бизнес успех.

— Не ми допада някой да се рови в личния ми живот!

— Аз няма да акцентирам върху него, а само на успеха на бизнеса ви.

— Да, но при мен нещата са свързани. Аз съм отдадена изцяло на работата си. Тя и семейството ми са целият ми живот.

— Може ли да си помислите?! Уверявам ви, че всичко, което напиша, ще Ви го представя и ако нещо не желаете да бъде публикувано, просто ще го махна. Ще се съобразя изцяло с желанието Ви.

— Вие наистина ли сте журналист? Не ви подхожда да сте толкова внимателен и съобразителен, или ме заблуждавате, за да се съглася да ви дам интервю.

— Да, журналист съм, но от тези, които ценят истината, и се гордея с работата си. Всичко, което пиша, се базира на истината. Държа на нея. Винаги се съобразявам с хората, за които пиша. Знам, че известните личности са мнителни. Особено пред хора с моята професия, но мога да ви уверя, че аз съм от добрите.

— Ще си помисля и ако реша да ви се доверя, ще Ви се обадя.

— Отново искате да ме отхвърлите.

— Добре, утре ще ви се обадя, за да ви кажа решението си — независимо какво е то!

— Този отговор ме устройва. Ще очаквам обаждането Ви?

В това време започна бавна музика. Матю се престраши да я покани на танц. Помисли си, че така може да повлияе положително на решението й. Но истината беше, че много я хареса и искаше да остане още малко с нея.

— Ако не ви притеснявам, бихте ли танцували с мен? Това е моя любима песен. Ще съм много щастлив, ако я изтанцувам с вас, а и виждам, че вашият придружител вече танцува.

— Да, благодаря.

Двамата се отправиха към дансинга. Марая бе изумена от спокойствието, което изпитваше с този мъж. Обикновено бе притеснителна и предпазлива спрямо непознати мъже. Беше й омръзнало от напористи мъжкари, които, възхитени от красотата й, я преследваха. Когато бе с мъж, все усещаше някакво напрежение и не можеше да се отпусне. Сега това напрежение го нямаше. Танцуваше съвсем спокойно в прегръдката на този мъж, сякаш танцува с баща си или брат си. Като се сети за брат си, реши, че после трябва да го смъмри. Дойде с нея на партито, а при първия удобен случай я заряза и я остави с непознат мъж, при това журналист.

За Матю танцът бе вълнуващ и приятен. Тази жена го бе заинтригувала. По телефона не му отговаряше, а тази вечер говори спокойно с него и му обясни ситуацията. С нея той се чувстваше по различен и странен начин. Той бе свикнал да вижда и да общува с много красиви жени, но усещаше, че тя е различна. Действаше му опияняващо и го привличаше с естественото си излъчване, без да флиртува или провокира. Когато танцът приключи, той й пожела приятна вечер и се отдалечи от нея. Много му се искаше още да си поговорят, но реши да не й досажда и да изчака тя да му се обади. А и му беше обещала, че ще го направи. Марая откри брат си да разговаря със Силвия.

— Здравей, Марая — сърдечно я поздрави Силвия.

— Здрасти, Сиси — и отвърна на галено име Марая.

— Как вървят приготовленията за есенната колекция?

— Действам, но е доста напрегнато, тъй като реших да представям заедно дамско и детско облекло.

— Много се натоварваш, как успяваш и с двете?

Тогава Дани се включи в разговора:

— Знаеш я сестра ми, не спира да работи! Още от малка все рисува и твори, а сега, след като превърна хобито си в работа, се труди упорито. Не й остава време за забавления. Цяло чудо е, че реши да дойде на партито тази вечер, и то, защото аз бях настоятелен. Не може само да се работи. Човек трябва и да разпуска от време на време.

— Прав си, но ако не се трудеше упорито! Нямаше за три години да се утвърди в модния бранш като един от най-добрите дизайнери! Нейният успех е вследствие на много труд и всеотдайност в професията — каза Силвия.

В това време Матю говореше с колега журналист в близост до тримата разговарящи и без да иска, чу разговора им. Сега разбра защо бе открил прилика между Марая и кавалера й. Разбира се, това е бил брат й Йордан, когото всички наричаха Дани. Как не се сети по-рано, той често присъстваше в жълтите медии, представян като плейбой. Затова му се беше сторил познат, когато го видя.

На следващия ден Марая му се обади.

— Добро утро. Търся господин Матей Маринов.

— Същият на телефона, но може ли да си говорим на ти. Всички ми казват Матю.

— Съгласна съм, Матю.

— Сега можеш да ми кажеш какво реши.

— Мисля да рискувам и да разговарям с теб.

— Чудесно! Само ми кажи кога ти е удобно, и аз ще дойда в офиса ти.

— Може ли първо да се видим в някое кафене? Искам да ме запознаеш по-подробно с въпросите, на които трябва да отговарям.

— Няма проблем, кажи кога и къде?

— Следобед в два часа да се видим в кафенето до малкото НДК.

— Ок. Ще те чакам.

— Доскоро — каза Марая и затвори.

Пред нея на бюрото имаше няколко броя на списанието, в което работи Матю. Прочете с интерес неговите статии и стигна до извода, че предишната вечер е бил напълно откровен с нея. Той й вдъхваше доверие, затова реши да му разкаже своята история.

Когато се срещнаха в кафенето, седнаха и си поръчаха кафе и сок. Тогава Матю й каза набързо въпросите, върху които щеше да акцентира.

— За читателите ще е интересно и поучително да разберат как една двадесет и седем годишна жена е създала свой собствен бизнес и го управлява с лекота!

— Не бих казала, че го управлявам с лекота — отбеляза Марая. — За да създам и разработя бизнеса си, трябваше да се трудя упорито. Вярно е, че получих финансова и морална подкрепа от родителите си, но с времето им върнах средствата, които ми бяха заели. Исках да знам, че всичко, което съм постигнала, съм го направила сама. Семейството ми не искаше и да чува за връщане на парите, затова се договорихме да им доставям част от продукцията си в техните магазини, докато изплатя дълга си. Знам, че така ми помагат, като продават мои модели, но се съгласих и започнах.

— Желателно е да знам как протича един твой работен ден? Какво те вдъхновява, за да създаваш модели?

— Да, добих представа за естеството на статията. Прочетох твоите статии от предишните броеве на списанието. Мога само да те поздравя за добрата ти работа. Бях впечатлена и така реших да участвам в проекта „Път към успеха“.

— Благодаря! — развълнувано отвърна Матю.

Той слушаше как тази невероятна жена го поздравява, и бе доволен, че точно тя изразяваше признателност към работата му.

— Аз ти благодаря, че снощи бе откровен с мен! Надявам се и занапред да е така, след като реших да ти се доверя. И преди са писали разни клюкарски истории, свързани с мен. Повечето са пълни измислици. Нямам много време за социален живот при многото работа, която трябва да свърша сама. Въпреки това не съм се занимавала да опровергавам журналистическите истории. Който ме познава, не се влияе от клюките по мой адрес. Мнението на хората, които не ме познават, няма как да променя.

— Наистина! Човек трябва да поговори с теб, за да си изгради мнение, защото прибързаното мнение обикновено води до погрешно заключение!

— В случая визираш себе си! Сигурно си ми бил много ядосан, когато не ти отговорих на обажданията.

— Позна! По принцип не правя прибързани заключения, но този път го направих и бях опроверган.

— Сигурно не искам да знам какво си си мислил.

— Може и така да се каже.

— Съжалявам.

— Не се извинявай! Не е станало нищо непоправимо. В крайна сметка се срещнахме и мисля, че този път ще напиша най-интересната история.

— Няма нужда да ме ласкаеш! Има много преуспели личности, при това с по-интересни истории.

— Въздържам се от коментар, защото мисля, че сама не оценяваш успеха си!

— Може ли да те попитам нещо?

— Разбира се! Питай, каквото пожелаеш.

— Как реши да станеш журналист?

— Аз съм най-малкото дете от четири деца в семейството. Още от малък се разхождах вкъщи с един детски микрофон на сестра ми. Тя пееше на него, а след това аз й го вземах и започвах да й задавам въпроси. Първо на нея, а после и на останалите. Ходех след брат ми и сестрите ми и им задавах въпроси за всичко, което ме интересува. Когато станах по-голям, се захванах да пиша текстове по наблюдения вкъщи, в училище, на улицата. Така се зароди мечтата ми да стана журналист. След като ме приеха в университета, трябваше да се преместя в София. Имах чувството, че няма да се справя далече от близките си, но с времето свикнах. Пристигнах тук и завърших журналистика. После започнах работа в списанието и така работя в него шест години.

— Знаеш ли, ти имаш дарба да предразполагаш хората да ти се доверяват! — Какво се получи? Вместо аз да ти задавам въпроси, ти ми зададе един и аз дори не разбрах кога ти разказах за себе си! Досега не ми се беше случвало такова нещо!

— Това ми е семейно наследство от майка ми. Тя има способността да предразполага хората да споделят с нея и да й искат съвети.

— И при мен е така. Ами да! Затова още от снощи предположих, че ако се съгласиш да те интервюирам, това ще е най-интересната ми история!

— Надявам се да оправдая очакванията ти! Чувствам се спокойна в твое присъствие и ще ти разкажа подробно как реших да стана дизайнер. Сега, когато знам важни моменти от твоя живот, ще ми е по-лесно да споделя един от най-важните моменти от своя живот.

— Предстои ти представяне на есенната колекция. Ще можеш ли да ми отделиш достатъчно време? С една-две срещи няма да приключим. Ще ми трябва време, да ми разкажеш своята история, за да добия обща представа. После вече е по-сложно, когато обединя моментите и трябва да ми отговаряш на въпроси.

— Ако не те притеснява, може да се виждаме вечер и евентуално през почивните дни. Знам, че за теб може да не е удобно, но в момента съм много натоварена и през деня ще ми е трудно. Дори днес отложих някои задачи, за да се срещнем.

— Не се притеснявай за мен! Изцяло ще се съобразя с твоя график. Мога вечер да идвам в офиса ти. През почивните дни работя по една книга, която пиша в свободното си време, но не е проблем да се срещаме и да работим по статията за теб.

— С теб май доста си приличаме, и ти като мен работиш извънредно.

— Вярно е! За момента изцяло съм отдаден на работата си, но засега това ме устройва. Колкото и да ми се иска, не мога да си ходя всяка седмица в Лясковец. Виждам се с близките си веднъж на два месеца. Използвам цялото си свободно време за книгата.

— И аз също живея отделно от родителите си. Много често ми се случва да работя в почивните дни, но все пак сме в един град и се виждаме редовно.

— Кога ще ти е удобно да се срещаме? Може би е най-добре да идвам вечер в офиса ти, когато приключиш работа. Няколко вечери ще са достатъчни. Ще се постарая да съм максимално организиран и да не ти отнемам много време. Освен интервюто ще направим и реклама на модната къща. Това ще е компенсация за времето, което ще ми отделиш.

— За вечер е добра идея.

— Значи се уговаряме така. Днес е петък, а аз ще започна да идвам от понеделник. Към пет и половина вечер ще ти бъде ли удобно?

— Да, идеално.

Матю плати кафетата и соковете, които бяха поръчали с Марая, и тръгнаха към паркинга. Пожелаха си приятни почивни дни и тя потегли с автомобила си. Той също се качи в своя и потегли към офиса на редакцията.

Въпреки че Марая имаше собствено жилище, често оставаше в бащиния си дом. В този ден след срещата с Матю реши да не се връща на работа, а да отиде в дома на родителите си. Срещата й неусетно бе продължила почти три часа. Беше й много приятно в компанията на Матю. Дори бе изпитала разочарование, когато трябваше да си тръгнат. Между двамата имаше хармонични взаимоотношения и силно привличане. Разбра, че има симпатии към него.

— Привет, семейство! — каза, когато си влезе вкъщи.

— Каква приятна изненада! — я посрещна щастлива майка й Марина.

Целуна я, а после я прегърна сърдечно.

— Добре си дошла, момичето ми! — я последва баща й Кристиян, когото всички наричаха Крис.

— Каква е тази еуфория? — се показа от стаята си Дани. — А, сестра ми, ти ли си! Здрасти!

— Здрасти! Не се ли радваш, че съм тук!

— Радвам се! Очертава се приятна семейна вечеря!

— Хайде, деца! Тук в коридора ли ще си говорите? Чудесно е, че Марая е решила да дойде. Още е рано за вечеря, затова ще се видим и поговорим на спокойствие.

— Ще си говорим, но искам да ти помогна и с вечерята.

— Добре, има време за всичко.

— Мамо, тате! Отивам да се преоблека, за да ми е по-удобно, и идвам.

Нейната стая си стоеше непроменена. Тя замени елегантния си костюм с клин и блуза, а него закачи на закачалка. Облеклото й бе винаги изискано и елегантно, понякога спортно-елегантно, но не и екстравагантно, както се обличаха повечето дизайнери.

Когато отиде при родителите си, майка й отново каза:

— Щастливи сме, че си тук. Работиш прекалено много и все по-рядко те виждаме. Миналия ден с баща ти си говорихме, че няма да е зле да намалиш темпото и да си правиш почивки от време на време.

— Знам, че много работя, но ми предстои ревю. Точно сега не е моментът да си почивам.

— Наред ли е всичко с организационните задачи — я попита баща й.

— Да, засега всичко върви по график.

Марина се запъти към кухнята и когато Марая я видя, стана и тръгна след нея.

— Скъпа, не е нужно да ми помагаш, остани с баща си и брат си.

— Баща ми и Дани може да погледат телевизия, докато ние приготвим вечерята.

Двете жени си говореха и при тях влезе Крис. Той обичаше да се навърта в кухнята, докато съпругата му е там. Дори след толкова години брак двамата все гледаха да са заедно. Тяхната любов бе рядкост. От тази любов, която остава за цял живот. Те се бяха срещнали случайно след любовно разочарование на майка й. Баща й се влюбил в нея, след като имал възможност да я опознае, и успял да заличи лошия момент. Омагьосал я с внимание и нежност и до ден-днешен е така. Марая виждаше любовта между родителите си и много често си мислеше — ако успее да срещне човек, с който да има такава любов, не успехът й в професията, а любовта й ще бъде най-голямото й постижение.

Подредиха приборите, сервираха храната и всички седнаха около масата. Тогава Марина ги попита:

— Как премина работният ви ден?

Марая изслуша баща си и брат си и каза:

— Днес, освен работата, която свърших, имах среща с един журналист.

Семейството й, което има успешно развиващ се и проспериращ бизнес, бе свикнало да е обект на внимание от страна на журналистите. Тогава Дани се сети:

— Това да не е журналистът, с когото се запозна на партито?

— Да, това е мъжът, с когото ти ме заряза, и хукна след Силвия.

— Не съм те зарязал! Просто разбрах, че той се интересува от теб и има за какво да си говорите. Почувствах се излишен и се оттеглих.

— Дани, какво се е случило на партито? — попита баща им. Той винаги заставаше нащрек, когато дъщеря му прояви внимание към някой мъж.

— Спокойно, тате! — каза Дани. — Журналистът е от списание „Хайлайф“ и иска да напише статия за сестра ми. От известно време се опитвал да се свърже с нея, но тя не му е отговаряла на обажданията, и то, доколкото разбрах, няколко пъти!

Крис се обърна към дъщеря си:

— Скъпа, притеснява ли те този журналист?

— Не, тате, не е така. Дани изопачава нещата, защото не беше там и не чу цялата история.

— Цяла история? — попита въпросително баща й.

— Вие сте невъзможни! Защо не замълчите и да я изслушаме какво иска да ни каже, без да я прекъсвате постоянно? — намеси се майка й.

— Благодаря, мамо! — нежно я погледна Марая и продължи: — В списанието имат рубрика за преуспели млади хора. Заглавното име на рубриката е „Път към успеха“. Именно за това ме е търсил Матю, така се казва журналистът. Той е създател и автор на този проект.

Тогава Дани се обади отново:

— Името му не беше ли друго?

— Да. Името му е Матей, но всички го наричали Матю и ме помоли и аз да му казвам така.

— О, много интересно! — продължи брат й.

— Дани, не прекъсвай сестра си! — каза строго майка му.

— Така се случи, че когато ми звънеше, не можех да отговоря. Просто лошо стечение на обстоятелствата. А той си помислил, че не искам да говоря с него. Когато разбрал, че ще присъствам на партито, си издействал покана и така се срещнахме. Разговаряхме за проекта му и аз обещах да си помисля, и след като прочетох част от неговите материали, му се обадих. Днес се срещнахме и той ми обясни с подробности в какво ще се състои интервюто. Как ще бъде представена статията. След като го изслушах, приех да участвам в проекта му.

— Това е чудесна идея! Така хората ще се запознават чрез статиите с интересни личности. Ще добиват представа по какъв начин са постигнали успех. Ще се поучават от постиженията на другите. Ще станат по-самоуверени и ще се убеждават, че мечтите им могат да станат реалност. Идеята и осъществяването на този проект са много добри — хареса темата на проекта Марина.

— Да, мамо! И аз мисля като теб. Освен че се справя перфектно с този проект, той пише и книга, чиято тема е „Човешките взаимоотношения“. В нея отразява не само човешките взаимоотношения, но и вдъхновява хората. Чрез разсъждения и мисли пояснява, че независимо от социалната среда всички хора имат една основна цел — да живеят по-добре в настоящето и да се стремят да постигат мечтите си. Всеки човек има цел и мечта, без значение какви са финансовите му възможности. Идеята му е хората да повярват в себе си и да се борят за по-доброто си съществуване. Всъщност така се зародила и идеята му да представя преуспели хора. С нея цели да повлияе на младежите и да ги мотивира, че с желание и амбиции може да постигнат успех.

— Интересна личност е този журналист! Като те слушам как говориш за него, явно много те е впечатлил! — произнесе се баща й.

— Знам! Повечето журналисти търсят сензации и жълти истории, смятайки, че така се издигат в професията си. След като разговарях с Матю, разбрах, че той със сигурност не е от тях. Интуицията ми подсказва, че е добър човек и с професията си цели да помага на обществото.

— Аз също мисля, че си го преценила правилно — се включи в разговора майка й.

— Вие двете виждате само доброто в хората! Не е зле все пак да си предпазлива.

— Знам какво правя, тате, не се безпокой.

— Точно от това се страхувам! Когато кажеш да не се безпокоя.

— Скъпи, та тя е на двадесет и седем, остави я да живее спокойно живота си, без постоянно да я поучаваш. Тя ни е доказала, че е разумна в преценките си и може да се справя с всичко.

— Колкото и да е голяма, тя винаги ще е моето малко момиче — продължи да упорства баща й.

— Много се разнежихте, още малко ще се разплачете! — подигравателно се намеси Дани.

— Ти не се меси, защото и ти винаги ще си малкото ми момче, но се предполага, че мъжете трябва да са силни и да се справят с всичко.

— Този път не съм съгласна с теб, скъпи — каза Марина на съпруга си. — В днешно време жените са се доказали като силни личности. В много ситуации се справят по-добре от мъжете, така че не обиждай силата, интуицията и интелигентността на жените. Вярно е, че сме по-чувствителни и емоционални, но сме достатъчно силни, за да се преборим с препятствията, които ни поднася животът.

— Ясно! Щом двете жени на живота ми се обединят и мненията им си съвпадат, аз съм безсилен срещу тях! — отвърна Крис. — Вярвам и в двете и знам, че каквото и да направи или реши Марая, ще бъде правилно, а ако има нужда от родителска подкрепа, ние сме насреща.

— Благодаря ти, тате, за доверието. Благодарение на вашето доверие и подкрепа аз успях да осъществя мечтата си и сега работя това, което ми харесва. Вярно е, че се вживявам повече от необходимото, но то е, защото кипя от енергия и ентусиазъм.

— Ами може да си намериш и друго занимание за изразходване на енергията! — се намеси иронично брат й.

— Знам, но засега начинът ми на живот ми харесва! Ако нещо се промени, то ще е, защото така трябва да стане.

— Моето романтично момиче още чака принца на бял кон! — каза майка й.

— Защо не! Ти, мамо, си го срещнала в лицето на татко! Знам, че се случва рядко, но късметът може да споходи и мен.

Тя забеляза как родителите й се погледнаха влюбено, и си помисли, че след като е създадена от толкова обичащи се родители, и тя носи в себе си любовта. Вярваше, че когато срещне подходящия човек, ще разбере.

— Вие, двете, много ме ласкаете, щом ми слагате такава титла! Аз съм обикновен човек и единственото, което съм правил през годините, в които познавам майка ви, е да я обичам и уважавам. Тя е такъв човек, че е лесно да я обичаш. Сигурен съм, че когато срещнете половинките си, ще ги разпознаете. Това е най-съкровеното ни желание на нас с майка ви. Да имате любов като нашата. Така животът е по-лесен и интересен. Всички проблеми и препятствия стават незначителни и лесни за преодоляване.

— Аз, докато срещна половинката си, възнамерявам да се забавлявам — каза Дани. — Още съм твърде млад, за да се замислям сериозно за такива отношения като вашите.

— Забавлявай се, момчето ми! Всеки човек сам избира начина си на живот. Ценностите, в които си възпитан, ще ти помогнат да разбереш кога е настъпил моментът да промениш приоритетите си. Когато се влюбиш истински, ще разбереш всичко, което ти казах преди малко.

Марая слушаше баща си с интерес и изпитваше чувство на спокойствие и безгрижие. Явно уютът и домашната атмосфера на семейството й бяха липсвали. Тя сама реши преди две години да се изнесе в собствено жилище. Искаше да е самостоятелна и да може да се справя с живота сама. Родителите й разбраха желанието й за независимост и я подкрепиха и в това й решение. По нейно желание те се включиха в избора й на жилище и неговото обзавеждане. Тя искаше да е самостоятелна, но по някакъв начин да усеща присъствието на родителите си. Затова заедно избираха всичко. Апартамента, обзавеждането — всеки бе изказал мнение и тя помнеше съветите им. Спомняше си всеки миг, в който обикаляха мебелните магазини и избираха мебелите, разговорите с майсторите, които й боядисваха стените и правеха санитарните помещения. Каквото и да погледнеше в жилището си, то бе избрано заедно с родителите й. Реши, че тази събота и неделя ще прекара със семейството си. От много време не бяха си правили излет заедно и сега времето бе идеално.

 

 

Когато станаха в събота, си направиха закуска, пиха кафе и се приготвиха за пикник. Качиха се на лифта за Витоша, а оттам, заредени с енергия и добро настроение, се отправиха към покоряването на Черни връх. По пътя си правеха почивки и се наслаждаваха на природата. Разговаряха, смееха се и се забавляваха от сърце като в доброто старо време. Когато Марая и Дани бяха малки, постоянно ходеха по екскурзии и излети заедно цялото семейство. След като се изкачиха на върха, си намериха равно място и седнаха на тревата. В миналото Марая вадеше скицник и започваше да рисува, а сега си постлаха покривка и извадиха карти за игра. По-късно обядваха, наслаждавайки се на спокойствието, с което ги даряваше природата.

В ранния следобед си тръгнаха за вкъщи с много поет чист въздух и нови преживявания. Този прекрасен ден върна към спомени всички. Марая и Дани си спомниха щастливото детство, а Марина и Крис си спомниха своята младост и преживените щастливи моменти с децата им.

— Трябва от време на време да си правим такива пикници. Отдавна не бяхме се забавлявали така, а всички усетихме колко ободряващо действа това. Работа винаги ще има, но трябва да се организираме да сме по-често заедно. С майка ви излизаме сами и си правим подобни походи. Чувстваме се чудесно, но с вас се забавляваме така все по-рядко и това ни липсва — каза с носталгия в гласа Крис.

— Сега и аз разбирам, че и на мен много са ми липсвали тези семейни излети. Чувствам се като преродена. Хората, природата, въздухът, всичко в планината е различно. Действа ободряващо, зареждащо и вдъхновяващо — се съгласи с баща си Марая.

 

 

В неделя си направиха семеен обяд и с по-възрастните членове на семейството. Баба Мария и дядо Ивайло са родителите на майка й, а дядо Йордан е бащата на баща й. Той отгледал сам сина си, след като жена му ги е изоставила и повече не се поинтересувала от тях. И тримата по-възрастни членове на семейството все още бяха жизнени и енергични. Заместваха Марина и Крис без проблем, когато им се наложеше да пътуват служебно или на почивка. Често подхвърляха на внучката си, че й е време да ги зарадва с правнуци. Тя им отговаряше усмихнато, че още не се е появил принцът. Винаги намираше време за тях. Да ги види, да си поговорят и дори да играе с дядо си на табла или дама.

В понеделник Марая очакваше Матю с известна доза притеснение. Чувстваше, че между тях има привличане. Със сърцето си усещаше, че той също я харесва. Щяха да работят заедно няколко дена. За да представи своята история подобаващо, трябваше да е съсредоточена и спокойна. Желателно беше да отхвърли мисълта, че срещу нея стои привлекателен млад мъж, а журналист, който върши работата си. Матю от своя страна също имаше притеснения, защото Марая му въздействаше омагьосващо, а за да изпълни както трябва задачата си, от него се изисква да е безпристрастен към личността, която интервюира.

Когато пристигна във фирмата, служителите си бяха тръгнали и нямаше никой. Почука на вратата на кабинета и тя му отвори:

— Добър вечер. Заповядай. Влизай и се настанявай!

— Добър вечер. Приятно ми е да те видя отново!

— На мен също. Ще пиеш ли нещо? Кафе, сок или кола.

— Кола.

— Добре и аз си вземам сок, и сядам.

Той бе седнал на дивана, а тя седна на фотьойла до него. Направи му впечатление още откакто се запозна с нея, че е сърдечна и приветлива. Изобщо не се държеше надменно и със самочувствие като повечето бизнесмени. Тя бе много земна и естествена. Всичко това я правеше да изглежда още по-привлекателна, въпреки че бе много красива физически и привлича мъжа още само като я погледне. Тя се държеше с него все едно бяха стари приятели, седнали да си побъбрят. Това го правеше още по уязвим, като имаше предвид колко силно го привлича. Той се отърси от мислите си и я попита:

— Как ще ти бъде по-удобно? Първо да ми разкажеш всичко, за което сметнеш, че е свързано с професията ти. Може да се подсещаш с въпросите, които съм ти приготвил: Как си решила да станеш дизайнер? Как си се насочила към тази професия? Какво те е мотивирало? Какви са били първите стъпки към развитие на бизнеса? Как си постигнала успеха? През какви трудности си преминала, за да стигнеш до тук? Какви чувства си изпитала, когато си постигнала мечтата си? Всичко, което се сетиш. По време на разказа ти мога да ти задавам по някой друг въпрос. От отговорите ще добия по-голяма яснота и колкото по-подробно ме запознаеш с етапите, през които си преминала, ще е по-лесно да представя историята ти в нейния достоверен вариант.

— Това ме устройва, така че се подготви да слушаш. Още от съвсем малка обичах да рисувам. Това е нормално за малките момиченца, но аз продължих да рисувам и като по-голяма. Винаги, когато ходехме с родителите ми и брат ми на екскурзии, почивки или излети, аз носех материали за рисуване със себе си. Харесваше ми да запечатвам спомените от местата, които посещаваме, пресъздадени от мен. Нашите правеха снимки, с видеокамера снимаха филм с посетените места, но винаги оставяха време за мен. Тогава аз сядах на някое спокойно място и рисувах прекрасния изглед, който се открива пред мен. Някоя забележителност, впечатлила ме сграда, морската шир, величествена планина или езеро. Докато аз рисувах, те си намираха забавления. Брат ми носеше карти и малък магнитен шах. Така аз спокойно се занимавах с рисунките си, а те през това време играеха. Когато станах по-голяма, мама ме водеше в нашите магазини. Тогава тя си вършеше работата, а аз се разхождах и разглеждах детските облекла. Впечатлявах се — как са създадени толкова малки дрешки! Разглеждах ги и си представях как изглеждат, преди да се ушият! Така започнах да скицирам отделните части на дрехите. Правех всичко на картон, а после свързвах частите. Беше ми интересно и забавно да виждам как с въображение създавам модел.

След това започнах да развалям стари дрехи и от плата да създавам измислени от мен модели. Когато баща ме видя да шия на ръка, ми купи шевна машина. Така започнах да шия. В началото уших дрехи за куклите си, с които отдавна не играех, но използвах за модели. Колкото повече дрешки шиех, се увличах и измислях нови и нови модели. Когато бях в гимназията, започнах да проектирам и да правя модели с дрехи и за себе си. Благодарение на това ми занимание, което се бе превърнало в мое хоби и мечта, взех решение, след като завърша училище, да продължа да уча моден дизайн. През последните две години от университета се зароди идеята да създам собствена фирма. В нея исках да създавам модели детски облекла, а по-късно и дамски, да ги произвеждам и да ги предлагам на пазара. Аз имам и късмет със семейството си. Родителите ми ме подкрепиха морално и ми помогнаха финансово да осъществя идеята си. За тях не беше проблем да ми дадат необходимите средства, но аз ги приех, с условието да ги върна. Тогава баща ми предложи да им предоставям част от произведената продукция в техните магазини. Според него така по-лесно щях да им изплатя дълга си. На мен ми беше ясно, че така ми подсигуряват сигурен клиент, но се съгласих. Завърших университета и създадох фирмата „Марая стил“. Наех помещение, купих машини и материали, назначих шивачки и започнах да работя. В началото само аз правех моделите на шаблони, а сега имам моделиери и въпреки това пак създавам повечето модели. Първоначално произвеждах само детско облекло и правех ревю в един от магазините на родителите ми. След това се насочих и към дамска мода. Семейството и приятелите ме насърчиха да се разширя, защото нося основно дрехи, създадени от мен.

 

 

Така в продължение на три вечери Марая и Матю се срещаха. Тя му разказваше с подробности историята на своя професионален път, като тази история се преплиташе с личния й живот. Три години тя бе работила упорито, за да развие фирмата си. Беше загърбила личния си живот, но за сметка на това се бе превърнала в истинска бизнес дама. Жена, която знае какво иска, и още повече знае как да го постигне. С постоянство, себеотдаване и упорит труд. Той се бе срещал с много бизнесмени, знаеше как са създали фирмите си, но нейната история го бе заинтригувала. Начинът и чувството, с които разказваше. Представи си онова малко момиченце с лист и молив в ръка и целия път, който е извървяла, за да се превърне в една преуспяла жена.

С всеки ден, в който я виждаше и слушаше, той все по осезаемо усещаше взаимното им привличане. След изчерпателния й разказ той нямаше много въпроси, а само малки уточнения. Когато се разделиха на третия ден, и у двамата остана чувство на празнота. Когато се виждаха и тя разказваше за себе си, а той я слушаше внимателно, между тях, освен силно привличане се бе породило и чувство на свързаност. Познаваха се от седмица, а сякаш се познаваха от години. Със своята естественост и умение на добър разказвач тя го бе запленила. Така беше представила историята си, че той сякаш присъстваше в нея, и цялата емоция, която бе изписана на лицето й по време на разказа, се бе пренесла и у него. Матю беше научил много за живота на тази жена, но искаше да я опознае още повече. Затова реши да действа.

— Ще ти бъде ли удобно в събота да вечеряме заедно. Преди вечеря ще можеш да прочетеш статията, която ще публикуваме за теб.

— Ще успееш ли да я напишеш толкова бързо?

— Ще се постарая! А и това ще бъде най-добрата и най-лесно написаната статия. Дори трябва да те посоча като съавтор. Ти умееш да боравиш с думите и аз ще трябва само да представя твоя разказ в по-съкратен вид. Освен ако главният редактор не реши да публикува историята в два броя, защото е много интересна и поучителна. С тази история показваш на хората да не се страхуват да следват мечтите си. Защото, ако са търпеливи, последователни и постоянни, пътят към успеха е реално отворен.

— Благодаря ти, че оценяваш труда ми и вярваш в постиженията ми! Хората, които не ме познават, сигурно си мислят, че всичко, което съм постигнала, е благодарение на бизнеса на родителите ми. До известна степен имат право да мислят така. Но ако аз нямах мечти, амбиции и желание за работа, дори милиони левове нямаше да ми помогнат да създам това, за което съм мечтала. На фирмата си гледам като на дете, за което се грижа с много труд и любов.

— Всичко, което ми каза, го знам. Мога да преценявам хората, а ти си от тези, които правят всичко с душа и сърце! Не ми трябваше много време, за да разбера какъв къртовски труд си положила, за да стигнеш дотук! Сега тръгвам. Ще се чуем, щом приключа статията. По-късно ще уточним къде ще ти е удобно да я прочетеш? После ще те заведа на вечеря в знак на благодарност, че ми сътрудничи, а и няма да те лъжа. Искам да бъда с теб, защото съм впечатлен, и ми е много приятно да общуваме. Казвам ти това с най-искрени и добри чувства.

— Не знам какво да кажа! И аз се чувствам добре в твоята компания. И на мен ще ми е приятно да вечеряме заедно и да си поговорим за неща, които не са свързани с професиите ни. Довиждане. Ще очаквам обаждането ти.

 

 

Седмицата мина бързо. Матю направи всичко възможно да помести материала в два броя. Стана много добра статия. Когато главният редактор на списанието прочете работния й вид, веднага се съгласи да я направят с продължение, така щяха да се включат повече подробности от историята на Марая. Матю разпечата един екземпляр за нея и вече нямаше търпение да й се обади. Колкото и да не му се вярваше, и да не приемаше, че е възможно да се увлече, той вече знаеше, че се е влюбил в героинята от статията. Досега не бе срещал толкова привлекателна жена. Тя бе красива, но в съчетание с остър ум и способност да завладява хората около себе си, се превръщаше в изключителна личност. Амбициозна, всеотдайна и успешна в работата си! Нежна, чувствителна и привързана към семейството си! Всичко това я правеше специална. Той нямаше информация за мъжко присъствие в живота и затова щеше да се постарае да разбере какво мисли тя за евентуални извънслужебни отношения между двамата.

Марая също нямаше търпение Матю да й се обади. В началото се залъгваше, че е любопитна да прочете материала, който ще излезе за нея в списание „Хайлайф“. После реши, че трябва да е честна пред себе си и да си признае, че харесва мъжа, който написа статията за нея. Тя си даде сметка, че той е чаровен, интелигентен, искрен, търпелив и добър слушател! Мислейки за него, тя откри много прилики между тях. И двамата бяха амбициозни, всеотдайни и отдадени на работата си.

Матю не издържа и в късния следобед й позвъни, а тя се развълнува, когато чу гласа му.

— Здрасти, Матю.

— Здрасти, Марая, рано ти звъня, но нямам търпение да се видим. Изгарям от желание да разбера какво мислиш за материала. Искам да знаеш, че главният редактор реши да го публикува в два броя.

— Чудесно, и аз нямам търпение да го прочета! Защо не дойдеш у дома, преди да тръгнем към ресторанта, където ще вечеряме. Така ще прочета на спокойствие всичко, а ти през това време може да погледаш телевизия.

— Съгласен съм, само ми кажи адреса.

Уговориха се за часа и си казаха „доскоро“. Когато той пристигна в дома й, тя бе овладяла вълнението си. Покани го да се настани в хола, и му предложи безалкохолно и сладки. Докато му сервира, той успя да разгледа дома й. Отново бе впечатлен. Домът й беше прекрасен, изискано обзаведен, без излишни мебели и украшения, характерни за хората на изкуството. Стаите — боядисани в светли пастелни тонове. Обзавеждането бе премерено и създаващо уютна и комфортна обстановка. Всичко бе по-скоро практично вместо луксозно. Домът й допълваше представите му за нея, че е съвсем нормален, естествен човек. Както самата тя не афишираше надменност, а излъчваше спокойствие и уравновесеност, така и домът й излъчваше топлота.

Когато тя забеляза, че оглежда наоколо, и по израза на лицето му разбра, че е впечатлен, попита:

— Какво е мнението ти за дома ми?

— Имаш прекрасен дом! Изглежда уютен и създава спокойствие за този, който е влязъл в него.

— Това ми беше идеята! Когато го избирах и обзавеждах, за мен бе важно да ми е удобен, а и всичко правех заедно с родителите си. Въпреки че реших да живея самостоятелно, те изказваха мнението си за създаването на дома ми. По този начин аз усещам тяхното присъствие и тук както в родния ми дом.

— Ти си чувствителна и емоционална личност, но позволяваш на малко хора да го разберат!

— Това е начинът ми да се предпазвам от неприятни ситуации. Пред очите на хората трябва да показвам сила и авторитет. Не мога да съм надменна, но мога да прикривам чувствата и емоциите си. Уважавам хората като цяло, а още повече ценя и уважавам тези, които работят във фирмата ми. Хората, с които работя, също ме уважават, въпреки че по-голямата част от тях са по-възрастни от мен.

— Искрено ти се възхищавам! — отвърна той и я погледна с поглед, който много й напомни погледа на баща й към майка й.

Това почти я разтърси, но успя да се овладее.

— Благодаря! — отговори развълнувано тя. За да се успокои, взе в ръце папката със статията, която бе донесъл той. — Нали мога да я прочета? Нямам търпение да разбера как изглежда моята история, пресъздадена от друг.

Матю разбра, че я притесни с комплимента, и кимна в знак на съгласие. Докато тя четеше, той я наблюдаваше. Марая усещаше погледа му върху себе си и не можеше да се съсредоточи в материала. В един момент желанието и у двамата изригна. Всичките им задръжки и намерения да запазят благоприличие, докато приключат със служебните си ангажименти, а след това да се опознаят, се сринаха. Силното привличане ескалира. Той се премести до нея и взе папката от ръцете й. После я сложи на масата, без да отделя погледа си от лицето и. Тя само стоеше като вцепенена, а в същото време и тръпнеща в очакване на това, което ще се случи. Матю я завъртя към себе си и я целуна нежно и проучвателно. Когато тя отвърна на целувката му, доби по-голяма смелост и нежната целувка се превърна в завладяваща страст. Първоначално бяха плахи и притеснени, но после се отпуснаха и се отдадоха на желанието си. Когато и двамата горяха от страст, тя леко се освободи. Хвана го за ръка и го заведе в спалнята си. Щом стигнаха до леглото, много бързо и припряно се разсъблякоха и се пренесоха във вълшебния свят на любовта. Той я целуваше и в същото време я милваше, и се любуваше на прелестното й тяло. Тя въздишаше на милувките му и се наслаждаваше на нежните му докосвания. Той искаше с устни да докосне всяка част от нея. Тя също го галеше нежно и го целуваше с плам. След като опознаха телата си и с докосвания и ласки разпалиха страстта си до краен предел, се сляха в едно цяло. Матю я любеше толкова нежно и я целуваше, сякаш тя бе някакво крехко създание. Марая отвръщаше на неговите чувства с още по-голяма страст и цялата трептеше от ласките му. Беше им неописуемо приятно да опознаят телата си и да заситят страстта и желанието си един към друг. Заедно достигнаха върха и се отпуснаха задоволени от невероятното изживяване. Когато страстите се успокоиха и можеха да говорят, тя сложи глава на гърдите му, а той я прегърна и каза:

— Всичко се разви наопаки. Но искам да знаеш, че не съжалявам и че за мен това не е мимолетно приключение. Възхищавам ти се и много държа на теб!

Тя се засмя и се притисна в него.

— Аз също не съжалявам. Не съм се чувствала толкова желана и значима за мъж досега!

— Бях планирал, след като излезем на вечеря, да те попитам дали би излизала с човек като мен. Мислех да вървя към теб стъпка по стъпка, защото много те харесвам. Усещам, че между нас има химия. Ти за мен си специална. Затова исках всичко да се развива постепенно. Но съдбата е решила да промени добрите ми намерения и да ме приземи с гръм и трясък в леглото ти.

Марая се надигна, без той да я пуска от прегръдката си, и го погледна сериозно:

— Защо каза дали бих излизала с човек като теб! Какво имаше предвид?

— Как какво? Професията си! Много колеги са се погрижили да гледат на нас, журналистите, с лошо око.

— Не мисля така! Във всяка професия има добри и лоши хора. А и лоши хора няма, просто всеки гледа на работата си по различен начин. Има журналисти, които търсят сензация, като провокират хората, създават конфликтни ситуации и смятат, че печелят от това!

— Ти си добра и гледаш прекалено благосклонно на хората!

— Трябва да се гледа така и да се мисли позитивно. Защото в противен случай тровим собствения си живот.

— И какво мисли моята прекрасна фея за това, да й бъда приятел!

— Ще се доверя на чувствата си и ще се съглася! И двамата сме големи и интелигентни, и ако преценим, че приятелството ни не е истинско, просто ще го прекратим.

— Разумно решение! — каза Матю и я целуна по главата.

— Какво ще кажеш да станем и да приготвя нещо за вечеря у дома.

— Ако не те притеснявам, за мен ще е удоволствие да вечерям тук заедно с теб! Моята покана за вечеря ще остане за друг ден.

— Съгласна съм.

Опита да стане, но той я притегли към себе си:

— Ще станем, но само ако ми подариш още една целувка.

Тя го целуна нежно и точно когато той си мислеше, че ще задълбочи целувката, стана бързо от леглото и смеейки се, каза:

— Ако не бях станала, щяхме да останем без вечеря!

— Мисля, че няма да имам нищо против, а и ти ми действаш засищащо!

В атмосферата на закачки и смях двамата отидоха в кухнята. Матю пожела да се включи в приготвянето на вечерята и тя му даде купа с картофи, които да обели за пържене. В това време тя размрази две пържоли и ги сложи да се пекат. Докато се пържеха картофите, наряза салатата. Той я гледаше колко спокойно върши всичко, и чувстваше, че готвенето й доставя удоволствие.

— Винаги ли така спокойно работиш?

— Да! Спокойната работа дава по-добри резултати! За моята професия е важно да работя спокойно и съсредоточено. Докато създавам един модел, имам възможност да го обмислям и да правя поправки в процеса на работа. Затова трябва да се прави бавно и спокойно.

— Все по-рядко се срещат спокойни хора в днешно време. Всички бързат, тичат изнервени и ядосани.

— Аз съм израснала в много спокойно семейство. Не съм чувала родителите ми да се карат. Понякога спорят, но спокойно и винаги вземат най-правилното решение. Взаимно се убеждават кое е правилно. Баща ми винаги ми е казвал, че когато е ядосан и прибърза с решението си, в повечето случаи то е грешно. Мама е емоционална, импулсивна и доверчива, вижда само доброто у хората.

— Нищо чудно, че си толкова уникална! С такива родители няма как да си друг човек.

— Чак пък уникална! Всеки човек си има положителни и отрицателни качества, иначе как ще намери баланса в себе си! Въпреки това по-добре е да преобладават добрите качества, дори везната малко да се наклони, при всички положения е по-добре да е към добро.

Двамата вечеряха и разговаряха за странностите на живота.

— Днес дори и през ум не ми е минавало, че така ще протече вечерта! Всичко е неописуемо, невероятно и вечерята е много вкусна. Да разговарям с теб, е истинско удоволствие! Имах намерение да те питам дали има мъж в живота ти, но сега знам, че няма. Ако имаше, не би ме допуснала до себе си.

— Напълно си прав! През последните години всичките ми сили са съсредоточени в работата ми. Нямах много време за мъже, а и може би досега не съм срещнала подходящия. От доста време насам за първи път към теб изпитах чувство на свързаност и привличане. Още когато се запознахме на партито, разбрах, че ти си по-различен от останалите мъже, които познавам. Оттогава присъстваш в мислите ми. В началото се опитах да те игнорирам и се залъгвах, че ще ми е интересно как ще звучи историята ми, пресъздадена от друг. После си дадох сметка, че си търся повод да си мисля за теб. Докато учех в университета, имах сериозен приятел. Чувствахме се добре заедно, имахме еднакви интереси. И за двамата изкуството бе много важно, и споделяхме мечтите си. Когато завършихме, той реши да замине за Италия. Сестра му живее там от години и му намери работа в престижна модна агенция. Когато замина, и на двамата ни бе ясно, че за връзката ни няма бъдеще. В началото се натъжих, защото бяхме свикнали да сме двойка. Все пак дружахме три години. С времето разбрах, че всъщност не сме се обичали достатъчно, след като толкова лесно се разделихме. Преди тази връзка имах младежко увлечение по един съученик. След като завършихме гимназия, той ми каза, че ако възнамерявам да уча и да градя кариера, по-добре всеки да върви по пътя си. Сега е щастливо женен и има две деца. В общи линии това са били приятелите в моя живот, нямам голям опит с мъжете, а и никога не съм харесвала безразборните любовни връзки.

— Предполагам, че след като сподели тази част от живота си, редно е и аз да направя същото. В гимназията имах сериозна приятелка, родителите ни бяха решили, че сме създадени един за друг. Приемаха връзката ни сериозно и дори понякога ни подхвърляха шеги за семейство. Разбирахме се и движехме с една компания. Когато завършихме, пътищата ни се разделиха. Мен ме приеха в София, а нея във Варна. Имахме различни интереси и всеки се устреми към своите. В началото си пишехме, докато привикнахме с новостите в живота си. После всеки имаше своите ангажименти, нови запознанства и още в края на първата година се разделихме. По-късно чух от сестра ми, че се е омъжила и живее във Варна. Докато учех тук, в София, през почивните дни работех, за да си помагам финансово. Между учението и работата нямах много време за забавления. След като завърших, получих шанс да започна работа веднага, и то да пиша за това, което ми харесва. Не ми допадат измислените истории за хората и лъжите, които се пишат, за да има читателски интерес. Предпочитам да представям истината, дори и да рискувам работата ми да не е харесана. През тези години, в които работя за списанието, се движа сред каймака на обществото и знам, че известните личности са много уязвими. Имах възможността да се запозная с много жени. В днешно време жените са по-напористи и така ми се случи, да излизам с красиви жени, които знаят какво искат от живота и за определения момент явно искаха мен. В началото се ласкаех и се забавлявах. Но с времето започнах да си мисля, че искам нещо повече от една жена, а не само забавления. След това си решение се съсредоточих изцяло в работата си. От доста време не съм излизал с жена, дори приятелят ми започна да ми се подиграва и да ми казва „старче“. Сложи ми тази титла, защото не се съгласявах да ходя винаги на купоните, на които ни канят. Започнах да пиша книгата, а след тава дойде и новата идея за списанието. Досега не съм търсел сериозно обвързване. Въпреки че съм на тридесет години, все си мисля, че не съм готов да предложа сигурност на една жена като дом и семейство. Може просто да съм чувствал, че не съм срещнал подходящата. Искам да знаеш, че всичките ми аргументи се сринаха, когато те срещнах. Още когато се запознахме, усетих силното привличане между нас, въпреки че дойдох с друга нагласа за срещата си с теб. Беше отхвърлила обажданията ми толкова пъти. Смятах те за много надменна и въпреки това реших, че този път няма да ми се изплъзнеш. Бях като ударен с мокър парцал, когато срещу мен застана една невероятно красива, очарователна и интелигентна, при това съвсем естествена и сърдечна млада жена. Започна да ми говориш, а аз те слушах и гледах като омагьосан. Даде ми добър урок — да не избързвам да си правя заключения, докато не се срещна с определен човек и не поговоря лично с него. През следващите ни срещи аз все повече ти се възхищавах. Започнах да те желая толкова много, че нощем се събуждах и се чудех с какво си по-специална, въпреки че вече го знаех. Изпитах чувства, които не бях изпитвал досега, и сега, когато стана моя, тези чувства са още по-силни.

Марая стана от стола си и отиде до него, прегърна го откъм гърба и опря брадичката си в главата му. Той се извъртя и я взе в ръцете си.

— Скъпа моя, не знам какво ще се случи в бъдеще. Единственото, което знам със сигурност, е, че не съм бил по-щастлив от този ден. Приятно ми е да разговаряме, да те държа в прегръдката си. Изпитах неописуемо, божествено удоволствие, докато се любихме. Никога преди не съм се чувствал толкова спокоен, уверен и пълноценен с някого, както се чувствам с теб. Сякаш двамата се допълваме взаимно. Сега осъзнах какво ми е липсвало преди. Ти си това, което ми е липсвало.

— Чувствата ни са взаимни. Когато ми говориш за всички тези емоции, които изживяхме, сякаш четеш мислите ми. Щастлива съм и изпитвам такива чувства към теб, за които не съм предполагала, че мога да имам към някого. Ще останеш ли тази нощ с мен?

— Да. Това е най-съкровеното ми желание от момента, в който ме прегърна и се озова отново в ръцете ми. Сега, когато те открих, искам да съм само с теб.

Двамата разтребиха масата. Взеха си заедно душ, където се закачаха и се забавляваха като малки деца. След това се подсушиха един друг и се отзоваха в леглото.

— Ще ти кажа нещо, но да не ми се смееш.

— Защо?

— Ти си първият мъж, лягал на това легло, а и сега ще си първият, който ще спи до мен.

— Това само ме кара да се чувствам поласкан и щастлив. Цяло чудо е, че с тази твоя красота и способности не те е отмъкнал някой бизнесмен!

— Бизнесмените харесват кротки и покорни жени. Жени, които да си стоят вкъщи. Да им гледат децата и да си мълчат, ако решат да кривнат от правия път. А аз не съм от тях. Със сигурност има свестни и добри сред тях, но ако няма привличане и желание от моя страна, просто не мога да бъда с мъж.

Докато Марая говореше, Матю бе започнал да я гали и съблазнява. Изведнъж тя замълча и се заизвива в ръцете му от удоволствие. Той пое устните й със своите и страстно и ненаситно я зацелува. След това обходи с устни нежно и внимателно перфектното й тяло. Тя стенеше от удоволствие и го насърчаваше за още и още. Когато стигна до ерогенната зона на женствеността, тя ахна от удоволствие. Той се съсредоточи в тази част на тялото й и я накара да изпита върховна наслада. Тогава го притегли към себе си и покори устните му в страстна целувка. Телата им се сливаха в едно. Сърцата им затупкаха в един ритъм. Душите им полетяха от щастие. Марая пое инициативата и се извъртя над Матю. Движеше се над него и на моменти намаляваше темпото, за да го целуне и възпламени още повече. Движенията им бяха в пълен синхрон и двамата заедно достигнаха до екстаза на любовта. В този любовен рунд успяха да заситят копнежа си един по друг и въпреки че се бяха изтощили от любов, те все още не искаха да се отделят. Затова, когато се отпуснаха изтощени на леглото, той я прегърна, а тя постави доволно глава на гърдите му.

— Това е невероятно и прекрасно! Не мога да повярвам, че е възможно да се любя с теб до пълно изтощение, и когато спра, да копнея все още за теб! Ти си магьосница! Възможно ли е след толкова много любов все още да те желая толкова силно!

— В живота всичко е възможно! Особено когато срещнеш предопределения за теб човек.

— Благодаря на Бог, че ме срещна с теб! Защото ти ме правиш щастлив.

На следващия ден се събудиха късно. За Марая, която не бе свикнала да спи с човек до себе си, събуждането й до Матю й изглеждаше съвсем нормално. През нощта се бяха събуждали и любили отново. Чувстваха се невероятно от любовното си преживяване, а след това той я прегръщаше и тя заспиваше спокойна.

— Добро утро, красавице!

— Добро утро, но по-скоро си мисля, че вече е обяд! Аз обикновено не спя до толкова късно!

— Сега си имаш рицар да те пази, и затова спа спокойно!

— По-скоро моят рицар ме изтощава от любов и затова имах нужда от повече сън.

— Нима се оплакваш от мен? Аз си мислех, че се грижа старателно за теб!

И двамата се засмяха на закачките си.

— В никакъв случай не се оплаквам! Щастлива съм, че си до мен.

— Аз съм щастливецът, че съм до най-красивата жена на света!

— Нима! Така ти изглеждам, защото още не си се разсънил напълно.

— Сега ще ти докажа, че съм напълно буден.

И започна да я милва и целува предизвикателно. И двамата се пренесоха отново в света на страстта и си подариха поредното любовно изживяване. След това тя приготви сандвичи за късна закуска, а щом си изпиха и кафето, реши, че вече е време да прочете материала за списанието.

— Скъпи, ще бъда лоша домакиня. Оставям те сам да гледаш телевизия, докато аз прочета най-после съдържанието на тази папка, и тъй като ти ме разсейваш, отивам да чета на спокойствие в спалнята.

— Ок. Но не се бави, нямам търпение да чуя мнението ти.

Беше минало доста време, откакто Марая се бе усамотила в спалнята. Матю се чувстваше като на тръни, защото се притесняваше за мнението на любимата си, въпреки че това според него бе най-добрата му работа. Когато отвори вратата на спалнята, видя насълзените й очи. Бързо отиде до нея и разтревожено попита:

— Скъпа, какво не е наред? Защо плачеш, нещо от написаното ли те разстрои. Ако нещо не ти е харесало, както е написано, ще го променя, само не искам да виждам сълзи в очите ти.

Тя го погледна и се опита да се усмихне, а той започна нежно с устни да попива сълзите й.

— Не се тревожи, това са сълзи от щастие и вълнение. Така си предал моята история, сякаш си присъствал в нея и си бил до мен през цялото време. Изпитах нещо неописуемо, когато прочетох всичко, пресъздадено от друг човек. Благодаря ти от все сърце. Сега разбрах, че ти за съвсем кратко време си успял да ме опознаеш толкова добре и да усетиш чувствата, желанието и амбицията ми, с които съм извървяла пътя към успеха. Не мога да си обясня как си успял да прозреш същността ми.

— Просто е — каза Матю и я прегърна нежно. — Ти си изключителна личност. Толкова си млада и въпреки че си имала възможността да си живееш като разглезена щерка на мама и тате, не си го направила. Без да се трудиш, си можела да имаш всичко, но ти си предпочела да изпълниш мечтата си. Избрала си да вървиш по трудния път. Искала си да създадеш нещо свое и си се борила за това, да го постигнеш. Изградила си се като стойностна и пълноценна личност и твоите близки могат само да се гордеят с теб.

Тя го слушаше внимателно. Отдръпна се от прегръдката му и се вгледа в очите му. Даде си сметка, че той я гледа с поглед на влюбен мъж, самата тя го гледаше по този начин. Колкото повече го гледаше, толкова повече се убеждаваше, че това е мъжът, когото е търсила и чакала през целия си живот. Както се гледаха влюбено и бяха замълчали за момент, изведнъж той развълнувано продължи да говори:

— Влюбен съм в теб, Марая! Обичам те! Мисля, че стана мигновено още когато се запознахме и разговаряхме за първи път. Тази любов ме връхлетя съвсем неочаквано, дори не съм си помислял, че мога да изпитвам толкова силни чувства. Ти ме заплени със своята естественост и интелигентност. До този момент не бях срещал жена като теб, която да е съчетание от естествена красота, ум и сърдечност.

— И аз се влюбих в теб при първата ни среща. Когато ме доближи и пожела да разговаряш с мен, сърцето ми заби ускорено. Развълнува ме присъствието ти до мен и затова, ако си спомняш, започнах да говоря много и се опитах да ти се извиня, че не съм отговаряла на обажданията ти. Усетих силно привличане между нас и това много ме обезпокои. По-късно смъмрих брат си, че ме е оставил насаме с теб. Когато танцувахме, тялото ми трепереше и гореше там, където ме беше прегърнал. В същото време бях спокойна. Още тогава разбрах, че този път съм загубена, и се упреквах. Как може да се влюбя в мъж, когото не познавам? През почивните дни отидох в дома на родителите си и им разказах за теб и проекта ти. Очаквах с нетърпение да те видя отново, и бях нервна, когато дойде за първи път в офиса ми, за да започнем с интервюто. От самото начало с теб сме откровени един към друг, а това е знак за добро начало на една връзка. Обичам те, Матю.

Тази тирада от думи завърши със страстна целувка и силна прегръдка.

 

 

През следващата седмица и двамата бяха много ангажирани. Марая усилено се подготвяше за модното ревю, което й предстоеше. Матю предаде статията за печат и започна подготовка за следващия си материал. Самият процес на проучване за създаване на този тип статии изискваше повече време. С любимата му бе изключение. С нея всичко стана бързо и спонтанно, така както бързо и спонтанно го връхлетя като стихия любовта му към нея. Чувстваше се щастлив от всичко, което му се бе случило. Само съжаляваше, че не може да я вижда. Чуваха се по телефона, но и двамата работеха до късно вечер и се прибираха скапани и уморени.

В четвъртък обаче копнежът на Матю по любимата надделя над умората и той реши след работа да я изненада, дори ако трябва само да я види за една целувка. Тя току-що се бе прибрала и си бе взела душ, когато на вратата й се позвъни.

— Един момент само.

Облече се набързо и когато видя през шпионката, че Матю е пред вратата й, веднага отвори.

— Здрасти — й каза срамежливо той.

— Здрасти, влизай — му отвърна тя по същия начин. Когато обаче затвори след него вратата, се хвърли в прегръдката му.

— Така ми липсваше, че не можах да издържа, и ето ме тук — каза набързо между целувките той.

— Да знаеш ти как ми липсваше! Но не посмях да те помоля да дойдеш, когато днес се чухме по телефона.

— Друг път няма да правиш така. Винаги, когато имаш нужда от мен и пожелаеш да съм до теб, ще ми се обаждаш, нали?

— Сериозно ли говориш! Аз искам да си постоянно до мен, но знам, че е невъзможно.

— И аз, любов моя, искам да съм винаги с теб и трябва да намираме повече време за нас.

— Напълно си прав. Много съм щастлива, че дойде! Настани се удобно, а аз ще приготвя нещо набързо за вечеря, предполагам, че идваш направо от работа.

— Така е, но предпочитам да стоя с теб и да те гледам. Може дори да помогна с нещо.

— Обичаш ли омлет? Става най-бързо, а и правя богата плънка от кашкавал, сирене и филе.

— Звучи чудесно, а и приготвено от теб, сигурно е и вкусно! Докато правиш омлетите, аз ще нарежа салатата.

Двамата вечеряха и се наслаждаваха на компанията си. Тогава той се поинтересува от работата й:

— Как върви подготовката за ревюто?

— Всичко върви по план, но е много натоварващо да мисля едновременно за хиляди неща.

След това тя го попита за неговата работа. Споделяха си ежедневните дейности и всеки се радваше за успешната работа на другия. Като приключиха с вечерята, заедно почистиха и той каза:

— Щях да забравя! Ти така ме посрещна, че пропуснах да ти дам новия брой на списанието. В него ти си главната героиня и аз много се гордея, че именно аз те открих. Благодарение на теб написах най-добрия си материал, свързан с този проект.

На корицата на списанието имаше нейна снимка. Усмихната бе застанала пред сградата на фирмата си, а отдолу надпис: МАРАЯ ЙОРДАНОВА — създателка и собственичка на модна къща „МАРАЯ СТИЛ“, в поредицата „Път към успеха“.

— Тази снимка! Сега се сещам! Миналия ден брат ми дойде в офиса. Както си говорехме, изяви желание да ми направи няколко снимки на работното ми място, просто ей така, а те са били за теб!

— Точно така. Помолих брат ти за съдействие, за да те изненадам. Надявам се да не ми се сърдиш за това. Хайде, отвори го, има още снимки, а и искам да ми кажеш мнението си.

— Наистина ме изненада и тъй като съм излязла добре на снимките, няма да ти се сърдя — каза, смеейки се, Марая.

Когато отвори списанието на страницата с нейната история и видя снимки от детството си, погледна развълнувано към Матю. Едната й снимка бе като дете, когато рисува на един семеен излет. След това видя своя снимка като девойка с първия създаден от нея детски модел. Остави списанието и силно прегърна Матю, след което прошепна:

— Бях забравила за тези снимки, а ти как убеди Дани да ти помага! Ще трябва да си поговоря с него, не може да прави това зад гърба ми.

— Не му се сърди. Аз бях много настоятелен, но той се съгласи да ми съдейства едва когато му признах, че те обичам и искам да направя нещо изключително за теб. Много държах това да е най-добрата ми работа, и никога досега не съм се самооценявал, но смятам, че този материал е най-добрият. Направих го не само с любов към професията ми, а и с огромна любов и уважение към човека, за когото е написан, а този човек си ти.

— Знам, че не искаш да виждаш сълзи в очите ми! Но за втори път успяваш да ме разчувстваш така! Не мога да се въздържа да не заплача, и то отново от щастие.

— Обичам те, Марая, и искам да те виждам само щастлива.

— Брат ми вече знае за нас и ти вярва, след като е изпълнил молбата ти.

— Защо, не трябваше ли да му казвам за чувствата си към теб?

— Разбира се, че може да му кажеш всичко. Предполагам обаче, че той ще каже на нашите за връзката ни. Искаше ми се аз да те представя лично и да им съобщя за чувствата си. Въпреки че, когато родителите ми видят статията, ще бъдат наясно с твоите чувства. От този материал струи любов, а те са експерти в това отношение. По всяка вероятност и сами ще се досетят за моите чувства към теб. Разбраха, че те харесвам, още когато им разказвах за първите ни срещи на партито и после в кафенето.

— Скъпа, не трябва да се притесняваш за нас в момента. Ще направя, каквото пожелаеш, стига ми да си спокойна и нашата връзка да не ти пречи на работата.

— Как можа да си помислиш, че по някакъв начин можеш да ми пречиш! Откакто те познавам, се чувствам много щастлива. Дори усещам, че съм и по-продуктивна. С всичко, с което се захвана, се получава и знам, че е свързано с теб. Защото, когато човек обича и чувства, че е обичан — животът е по-лесен.

— Кога планираш да е ревюто? Мога да вмъкна някои снимки от него в продължението на статията, което ще бъде в следващия брой.

— Възможно ли е това? Няма ли да се възприеме като реклама?

— Не, това ще е снимков материал към продължението. Главният редактор толкова много хареса историята ти, че реши да я публикуваме цялата без съкращения в два броя на списанието.

— Ревюто е след две седмици и ще получиш специална покана лично от дизайнерката.

— Благодаря. Разчитах на това, но бях решил, ако не ме поканиш, да използвам чара си, за да те убедя да го направиш.

— Шегуваш се! Без теб ревюто няма да започне — каза през смях тя. — Какво става сега, когато приключи с материала за мен? Откри ли нов герой за продължението на проекта ти?

— Да, работя по въпроса. Историята му е също много интересна.

— Сега ме заинтригува, разкажи ми повече.

— Става въпрос за младо момче, което е израснало в дом за изоставени деца. Когато било в гимназията, съвсем случайно се запознава с един господин, който му става приемен родител. Момчето е много умно и интелигентно и всички пари, които получавало от приемния си родител, е спестявало. Когато събрало достатъчно, си купило компютър. Бил добър с технологиите и създава собствен сайт в помощ на ученика. Сега е преуспял компютърен специалист, има собствена фирма. Освен че вече сам се справя с живота, се грижи и за нуждите на дома, в който е израснал.

— Историята му е вълнуваща и трогателна, а и много поучителна. Животът е бил суров към него, оставяйки го без родителска любов и грижи. Но той пак е намерил нещо, което да го вдъхнови и да намери правилната посока, в която да се развие и да успее. Това момче е с голямо сърце. След като е решил да се занимава и с благотворителност, и да помага на деца, които са изоставени като него. Тази история е вдъхновяваща и даваща надежда на много хора, които, дори и да нямат късмет да се родят в щастливо семейство, дори и да не разполагат с първоначален капитал, имат ли желание и умение, всичко може да стане реалност.

— Срещите ми с различни хора, характери и отношения много ми помагат при писането на книгата. Постоянно се срещам с толкова много различни житейски истории и съдби. Да не говоря и за изключителния си късмет да срещна любовта на живота си. Вярно е, че се познаваме отскоро, но имам чувството, че те познавам цял живот. Сигурен съм, че ти си моята съдба.

— И аз се чувствам така. Животът ни поднася различни изживявания. Като ни подлага на изпитания, ни прави по-силни. А понякога ни поднася приятни изненади, като да открием любовта.

Двамата си говореха спокойно, отпуснати един до друг на дивана. Чувстваха се толкова добре заедно, че бяха забравили за времето и умората. Когато погледнаха часовника, минаваше полунощ.

— Хубаво ми е да си говорим, но утре и двамата сме на работа. Ти, ако искаш върви в банята, аз през това време ще оправя леглото.

Изобщо не стана на въпрос той да си ходи, и двамата не искаха да се разделят след чудесното време, което бяха прекарали в разговори. Когато си легнаха, се предадоха на емоциите и желанието си, задоволиха копнежа си един към друг. Щастливи и удовлетворени се пренесоха в нежните прегръдки на съня. На сутринта Матю се събуди от аромата на кафето. Марая бе станала по-рано, за да му приготви закуска.

— Добро утро, любима моя! — каза Матю и я прегърна силно, а после страстно я целуна.

— Добро утро, скъпи! — му отговори тя и отвърна на целувката му със същата страст и желание.

Когато с нежелание се отделиха, му сервира закуската и го подкани да побърза, ако не иска да закъснее за работа.

— Наистина трябва да побързам, защото, докато мина през къщи да се избръсна и преоблека, със сигурност ще закъснея.

— Ами за следващия път ще ти купя бръснарски принадлежности, за да ти е по-спокойно, когато останеш при мен.

— Благодаря за чудесната закуска и кафето. Обикновено си купувам нещо по път, а кафето си пия в офиса, но нищо не може да замени закуската ми с теб.

— Какво ще кажеш да прекараме уикенда заедно? Следващата седмица ще ми е много натоварена и ми се иска да използваме поне почивните си дни да сме заедно.

— Още довечера ще съм при теб. Ако искаш, дори може да вечеряме навън. Дължа ти една вечеря, но все не успяваме да излезем. Когато се видим, все ти приготвяш вечерята, а да не говоря и за закуските, които са също много вкусни. Дълговете ми към теб се увеличават и не знам кога ще ти се издължа.

— Можеш да ми се издължаваш с целувки, защото те са като еликсир за мен.

— Щом така мога да плащам дълговете си, още сега започвам — и я притегли да седне в него. Целуна я нежно и продължително по устните, а след това едно след друго прекрасните й сини очи.

След опияняващите му целувки Марая стана и каза:

— Довечера ще продължиш, скъпи мой, но сега служебният ти дълг те зове.

— Опасявам се, че си права — й каза той и стана. — Приятен ден, скъпа моя. До довечера. Обичам те.

— Приятен ден и на теб. И аз те обичам. Чао. И го изпрати до входната врата.